Съдбовният кораб [bg]

— Можеш да видиш кораба отвъд хоризонта?

— Не ми е нужно. Вятърът ми донесе миризмата му. Карамфил и сандалово дърво, хесийски пипер и пръчки от кимори. Мирисът на самия остров Мангардор. Само кораб с богат товар би могъл да отнесе миризмите толкова далеч на север. Скоро ще го забележим.

— Наистина ли обонянието ти е толкова остро?

Усмивка на ловец изви устните ѝ.

— Плячката не е чак толкова далече. Тя подбира пътя си през тези острови. Ако зрението ти беше толкова зорко, колкото моето, щеше да я различиш. — Усмивката слезе от устните ѝ. — Познавам тези води като кораб. Като дракон обаче не е така. Всичко е изключително различно от последния път, когато летях. Познато и не съвсем. — Тя се намръщи. — Познаваш ли островите Мангардор?

Кенит сви рамене.

— Знам за скалите Мангардор. Опасност, скрита сред мъгла, която по време на някои приливи се показват достатъчно, за да разкъса дъното на всеки кораб, дръзнал да се доближи.

Думите му бяха последвани от продължителна, напрегната тишина.

— Значи — тихо каза накрая тя, — или нивото на световните океани се е покачило, или земите, които познавах, са потънали. Чудя се какво ли е останало от дома ми. — Замълча. — Въпреки това Островът на Чуждите, както го наричате, не изглежда да се е променил. Тогава част от моя свят е останал непроменен. Това е загадка за мен, загадка, която мога да разреша само когато се върна у дома.

— У дома? — Опита се въпросът му да прозвучи небрежно. — И къде е това?

— У дома е една възможност. Нищо, за което да има нужда да се тревожиш в момента — отвърна тя. Усмихна се, но гласът ѝ бе охладнял.

— Възможно ли е това да е нещото, което ще поискаш, когато го поискаш? — притисна я той.

— Може би. А може би не. Ще те уведомя. — Притихна за малко. — В крайна сметка още не съм те чула да се съгласяваш с условията ми.

Внимателно, внимателно.

— Не съм припрян човек. Все още бих искал да узная какви са те.

Тя се засмя на глас.

— Каква незначителна тема за обсъждане. Съгласен си. Защото имаш дори по-малко избор и от мен относно живота, който трябва да споделим. Какво друго ни остава, освен че имаме един друг? Донесъл си ми дарове, нали? Това е по-правилно, отколкото осъзнаваш. Но дори няма да чакам да ми ги покажеш, преди да ти разкрия, че аз съм далеч по-ценна находка, отколкото някога си си представял, че можеш да спечелиш. Мечтай по-смело, отколкото някога си мечтал, Кенит. Мечтай за кораб, който може да привиква змии от дълбините, за да ни помогнат. Те са под моя власт. Какво ще им заповядаш? Да спрат кораб и да го оплячкосат? Да придружат друг кораб, за да пристигне в безопасност, където пожелае? Да те насочват през мъгла? Да пазят пристанището на града ти от всеки, който може да го застраши? Мечтай по-смело и дори още по-смело, Кенит. И след това приеми каквито условия ти предложа.