Съдбовният кораб [bg]

Не знаеше много за драконите, затова се съсредоточи върху това, което знаеше. Тя беше женска. Затова той щеше да приглади четината си, да предлага подаръци и да види какво ще му донесе това. Доволен от външния си вид, Кенит се върна обратно до леглото и огледа находките. Колан от сребърни пръстени, украсени с лапис лазули, щеше да предложи като гривна. Ако ѝ харесаше, имаше и две сребърни гривни, които можеха да се преправят като обици. На Ета нямаше да ѝ липсват. Една тежка манерка съдържаше количество глициниево масло. Вероятно бе ограничено само до калсидските парфюмерии. Не знаеше какви други осезателни предмети можеха да я удовлетворят. Ако тези съкровища не я разчувстваха, щеше да прибегне до друга тактика. Но щеше да я спечели. Пусна даровете си в една кадифена чанта и я привърза за колана си. Най-добре се движеше, когато ръцете му бяха свободни. Не искаше да изглежда неумел пред нея.

В коридора пред каютата му се натъкна на Ета, ръцете ѝ бяха натежали от чисти чаршафи. Погледът ѝ така го обходи, че се почувства почти оскърбен от откритото ѝ преценяване. Одобрението, което блестеше в очите ѝ, обаче го увери, че подготовката му е била успешна.

— Леле! — отбеляза почти безочливо тя. По устните ѝ се появи лека усмивка.

— Отивам да говоря с кораба — дрезгаво отвърна той. — Никой да не ни безпокои.

— Ще предам вестта незабавно — съгласи се тя. Усмивката ѝ се разшири и добави: — Мъдро си постъпил да се явиш в този вид. Това ще ѝ се хареса.

— Какво знаеш ти за подобни неща? — каза той, докато куцукаше покрай нея.

— Поприказвахме си тази сутрин. Искаше да мине за любезна пред мен, затова говори открито относно възхищението си към теб. Нека види, че и ти ѝ се възхищаваш — това ще погъделичка суетността ѝ. Може да е дракон, но природата ѝ е достатъчно женска, че да се разбираме. — Тя замлъкна, но после добави: — Казва да я наричаме Мълния, от мълниеносен гръм. Името ѝ приляга много добре. Тя сияе от светлина и енергия.

Кенит спря. Обърна се да я погледне.

— Какво предизвика това ново съюзничество? — запита неспокойно.

Ета наклони глава и сякаш се замисли.

— Сега тя е различна. Това е всичко, което мога да кажа. — Неочаквано се усмихна. — Мисля, че ме харесва. Каза, че можем да бъдем като сестри.

Той се надяваше, че е прикрил изненадата си.

— Тя го е казала?

Курвата стоеше, притиснала чаршафите към пазвата си, и се усмихваше.

— Каза, че и двете ще сме ти нужни, за да постигнеш целите си.

— Аха — отвърна той, обърна се и се отдалечи тежко. Корабът я беше спечелил. Просто така, с няколко мили думи? Не му се струваше много вероятно. Ета не беше жена, на която да повлияеш лесно. Какво ѝ беше предложила драцената? Власт? Богатство? Но по-същественият въпрос беше защо. Защо искаше да се съюзи с курвата?