Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 ... 384
Перейти на страницу:

От хамбара изтича един сержант.

— Предадоха се! — радостно извика той. — Сградата на общината се предаде — вдигнаха бялото знаме. Превзехме Белчите! Най-накрая световъртежът надви Лойд и той припадна.

V

Лондон беше студен и влажен. Лойд вървеше по „Нътли“ под дъжда и отиваше към къщата на майка си. Още бе облечен в блузона с цип и рипсените панталони на испанската армия, и с ботуши на бос крак. Носеше малката раница с резервното си бельо, една риза и калаена чаша. На врата му беше червената кърпа, която Дейв бе направил на превръзка през рамо за ранената му ръка. Ръката още го болеше, но превръзката вече не му трябваше.

Беше късен октомврийски следобед.

Както и очакваше, разпределиха го в претъпкан с военнопленници влак, потеглил обратно за Барселона. Пътят бе не поведе от сто мили, но отне три дни. В Барселона ги разделиха с Лени и двамата загубиха връзка. На север го откара един камион. След като шофьорът го остави, той ходи пеш, спира коли, вози се на товарни вагони с въглища, чакъл и — веднъж извади късмет — сандъци с бутилки вино. Една нощ се промъкна през границата с Франция. Спеше на открито, просеше храна, наемаше се на работа за няколко монети; в продължение на две славни седмици си израаботи корабния билет за през Ламанша на гроздобера в едно лозе край Бордо. Вече си беше у дома. Наслаждаваше се на влажния, вмирисан на сажди въздух на Олдгейт, все едно че вдишва парфюм. Спря се на вратата на градинката и загледа родния си дом. Зад залетите от дъжда прозорци светеше — вкъщи имаше някой. Отиде до входната врата. Ключът му все още беше у него — беше го запазил заедно с паспорта. Влезе вътре. Пусна раницата на пода в антрето, до закачалката за шапки.

От кухнята се дочу:

— Кой е?

Гласът на втория му баща Бърни. Лойд установи, че не може да говори. Бърни излезе в антрето.

— Кой…?

И тогава разпозна Лойд.

— Боже мой! — изрече той. — Това си ти.

Лойд му каза:

— Здрасти, тате.

— Момчето ми — промълви старият. Прегърна Лойд. — Жив си. Лойд усещаше как риданията разтърсват баща му. След малко Бърни изтри очите си е ръкава на жилетката и отиде до стълбището.

— Ет! — извика той.

— Какво?

— Имаш посетител.

— Минутка.

Слезе по стълбите след няколко секунди, красива, както винаги, в синята си рокля. На половината път тя видя лицето му и пребледня.

— О, Дав — изговори Етел. — Лойд е.

Пробяга остатъка от стълбите и го прегърна.

— Ти си жив!

— Писах ви от Барселона…

— Не сме получавали писмото.

— Тогава не знаете… — Какво?

— Дейв Уилямс загина.

— О, не!

— Убиха го в битката при Белчите — Лойд беше решил да не казва истината за смъртта му.

— Ами Лени Грифитс?

— Не знам. Загубихме връзка. Надявах се, че може да се е прибрал у дома преди мен.

— Не, и дума не е дошла от него.

Бърни попита:

— Как бяха работите там?

— Фашистите побеждават. Това е основно заради комунистите, които са по-заинтересувани да нападат другите леви партии.

Бърни бе шокиран:

— Не може да е вярно.

— Вярно е. Ако съм научил нещо в Испания, то е — с комунистите трябва да се борим толкова сериозно, колкото с фашистите. И едните, и другите са зли.

Майка му се усмихна криво:

— Виж ти.

Лойд си даде сметка, че тя е достигнала до този извод отдавна.

— Стига с политиката — обяви той. — Как си, мамо?

— Все същата съм си, но я се виж ти — толкова си отслабнал!

— В Испания нямаше много какво да ядеш.

— Я по-добре да ти приготвя нещо.

— Не бързай. Дванадесет месеца съм гладувал — ще мога да изтрая още няколко минути. Но ще ти кажа какво би ми харесало.

— Какво? Каквото поискаш!

— Ще ми се да изпия един хубав чай.

Пета глава

1939 година

I

Томас Маке наблюдаваше сградата на съветското посолство в Берлин, когато оттам излезе Володя Пешков. Пруската тайна полиция бе преобразувана в новата, по-ефикасна Гестапо преди шест години, но господин комисарят Маке все още оглавяваше отдела за предатели и подривни елементи в столицата. Най-опасните от тях несъмнено получаваха инструкциите си от това здание на „Унтер ден Линден“ №63–65. Ето защо Маке и хората му наблюдаваха всички влизащи и излизащи. Посолството представляваше крепост в стил ар деко, иззидана от бял камък — той болезнено отразяваше жарта на августовското слънце. Над централния блок на висок стълб бодро стърчеше фенер; крилата на корпуса бяха покрити с редици високи тесни прозорци, като застанали „мирно“ гвардейци. Маке бе седнал в едно кафене на отсрещната страна на улицата. Най-елегантният булевард на Берлин гъмжеше от коли и велосипеди; дамите ходеха на пазар в летни рокли и шапки; забързано отминаваха господата в костюми или елегантни униформи. Не беше за вярване, че все още съществуват немски комунисти. Как би могъл който и да е да е против националсоциалистите? Германия бе преобразувана. Хитлер бе премахнал безработицата — нито един европейски държавник не бе постигнал това. Стачките и демонстрациите бяха далечен спомен от лошото старо време. Полицията имаше достатъчно власт, за да изличи престъпността. Страната просперираше — много семейства имаха радиоапарати, а скоро щяха да разполагат и с народните коли, които да карат по новите аутобани. Но това не беше всичко. Германия отново бе силна. Армията — добре въоръжена и мощна. През миналата и тази година Австрия и Чехословакия бяха интегрирани в Голяма Германия, която вече беше водещата сила в Европа.

1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)