Открадни си свят [bg]

Котаракът на Инк се наричаше Один. Приличаше на смесица от нещо извънземно и сиамска котка и дори имаше синкав номер, татуиран зад едното ухо. Один подприпкваше зад господарката си, никога не й се изпречваше на пътя и душеше любопитно всяка цепнатина. След първото им спречкване кучето на дечурлигата се държеше на дистанция и когато навлизаха в някоя теснина, то отстъпваше назад и започваше да ръмжи като подпийнал шотландец.

Инк стоеше в кръг от бледа светлина, която прозираше от отвор в горното ниво и дращеше ритмично по стената. Зад нея бе приклекнал един от лаборантите на Катсингълови и я записваше незабелязано.

— Според нас — обясняваше доктор Катсингъл — става въпрос за поробени от капеланците монтажни работници, които останали тук след първата чистка. Жената очевидно имитира навиците на фраските отпреди…

— Шшшт — прекъсна го жена му.

Инк отново тръгна напред. Один неочаквано скочи и се изгуби в мрака.

— Какво смятате, капитан Гилеспи? — попита Ксавир, без да изважда лулата от уста. — Тази котка взема ли участие в ритуала?

Доджър погледна към Джоан, която бе не по-малко заинтригувана.

— Ритуал ли? — повтори тя. Професорът си свали шлема, въздъхна и обясни въпроса си:

— Питам дали не е котката тази, която познава пътя? И дали не общува по някакъв начин с жената?

— О, съвсем определено, шефе — кимна капитан Гилеспи. — В това няма никакво съмнение. Име нещо фраскоподобно в тази котка. Нали забелязахте начина, по който си влачи задните крака?

Ксавир явно не беше обърнал внимание и реши да смени темата.

— Ще извикам момичетата да заснемат всичко отблизо — той се изправи и тръгна да търси Дженива и Бет. Джоан се изхили и сръга Доджър, която изстена болезнено.

Инк отново дращеше по стената. В отсъствието на Один кучето припкаше радостно наоколо.