Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Зад приятелите меко падна тежкото входно покривало. Отон седеше зад невисока походна маса, сведен над пожълтяла карта. Гореше свещ, забодена в окапан с восък крив дървесен корен, на подпорните стълбовете висеше оръжие - пет или шест криви меча, боздуган, секира, копие. Отон вдигна към влезлите тежък поглед. Очите му бяха зачервени от дълго безсъние, лицето му забележимо се беше отслабнало, пожълтяло... Изглеждаше като след тежка болест.

-Сядайте! - той бавно вдигна ръка и им дълъг сандък. - Сядайте и говорете само истина! Трябва да знам кои са тези Черни джуджета. Кажете всичко което знаете! От това зависи съществуването на нашия отряд, вашите животи и най-важно - делото на Господаря... Хегите говорят нещо за крепостта им - трябва да я превземем и сега аз искам да науча всичко, което знаете за това племе, за това, какво оръжие имат, как се сражават и прочее. Говорете!

Торин се прокашля:

-Ще ми бъде ли позволено да кажа това, което мисля сега?

-Какво?!

-Това, което ще кажем, едва ли ще се хареса на командир Отон. Черните джуджета са най-силни от всички останали колена на Децата на Ауле взети заедно. Броят им никога не е бил твърде голям, но те са много яки, всеки от тях е много по-силен, да кажем, от мен. И като отидоха в самите недра на планината, те използват Първородния Огън да топят стомана, поради което нито един от нашите майстори не може да се сравни с тях. Не знам ще се намери ли в отряда ръка, способна да пробие изработена от тях броня. Да щурмуваме твърдината им е безумие. Такива крепости не се превземат с шепа воини, дори шепата да побира стотина души. И хегите напразно ще загинат, ако опитат да нападнат бастионите им.

-А най-важното е - подхвана хобитът, - че Талисманът на Господаря едва ли ще подейства на Черните джуджета! - Отон подскочи, но Фолко безтрепетно продължи, стискайки под наметалото дръжката на острието на Отрина: - Джуджетата изобщо са невероятно издръжлив народ, пред тях се оказаха безсилни дори Седемте Пръстена на Силата, изработени от... ясно от кого. Талисманът само ще ги разяри, щом разпознаят в него силата, с която неведнъж са се борили в миналото. Най-добре е да ги оставим на мира, иначе делото на Господаря, делото, за което сме изпратени, за което сме готови да дадем живота си действително няма да бъде изпълнено.

-Говориш добре... и убедително! - мрачно се усмихна Отон. - Разбирам - вие искате да се откажа от тази война - или затова, че те все пак са ви роднини, или заради нещо друго... Но това не ме интересува! Аз ви попитах как да превземем крепостта им!

-Казахме, каквото можахме - предпазливо, но твърдо каза Торин.

-Добре! Чуйте тогава моя план. Ако вие двамата почукате на вратата, назовете имената си, а щом ви отворят, ще посечете стражата и целият отряд нахлува подир вас?

-Никой не знае дали ще надвием охраната! -възрази Дребосъка.

Отон отново се усмихна и усмивката му вече не предвещаваше нищо добро. Командирът стисна челюсти.