Драконите на изгубената звезда [bg]

Двамата стояха в тунела. Подът се разтърсваше под краката им. Пастирите крещяха и викаха. До изхода стояха приклекнали джуджета, готови да помогнат на още от бежанците. Подминаха ги елфи, които бяха влезли в тунела през някой от другите проходи. Щом забелязаха краля, те му кимнаха с усмивки, все едно да крачиш през тъмен и тресящ се тунел, воден от джуджета, беше нещо, което им се случваше всеки ден.

Гилтас прочисти гърлото си и каза бързо:

— Получила си потвърждение на първите сведения, които чухме?

Лъвицата отметна кичур златиста коса от лицето си.

— Да, но какво означава падането на щита, дали това е добре, или зле, не мога да кажа.

Тя поклати глава и буйната, къдрава и златиста грива, която й бе спечелила прозвището Лъвицата, отново падна през лицето й. Младежът нежно приглади къдриците обратно назад. Обичаше да гледа лицето й. Някои елфиди от средите на благородниците в Квалинести със светъл цвят на лицето, гледаха презрително на кагонестите, чиято кожа бе силно потъмняла от времето, прекарвано на открито под лъчите на слънцето.

За разлика от неговото лице, в чиято ъгловата брадичка и леко закръглени очи лесно можеше да се открие човешкото наследство, нейното лице имаше изцяло елфически черти: сърцевидно, с бадемови очи. Изражението й беше едновременно силно и деликатно, погледът й бе смел и решителен. Забелязала любовта и възхитата в неговия взор, Лъвицата взе ръката му и целуна дланта й.

— Липсваше ми — каза тихо тя.

— И ти на мен. — Той въздъхна дълбоко и я притегли по-близо до себе си. — Как мислиш, любима, дали някога ще намерим покой? Ще настъпят ли времена, когато ще можем да спим дълго след изгрева, без след това да се налага да вършим нищо цял ден, освен да се обичаме.

Тя не отговори. Той целуна косите й и я прегърна силно.

— Какви са новините за щита? — попита най-сетне Гил тас.

— Разговарях с един от бързоходците, който го е видял да пада, но когато е направил опит да се свърже с Алхана, тя вече е била навлязла в Силванести. Това не ме учудва. Алхана отдавна искаше да пресече границата. За известно време едва ли ще чуем нещо повече за нея.

— Не преставах да се надявам, че новините ще се окажат истина — каза младежът, — но ти излекува безпокойството и успокои страховете ми. Сваляйки щита, народът на Силванести показва на всички, че отново е готов да бъде приет от света. Веднага ще изпратя емисари, които да изложат пред тях тежкото ни положение и да поискат помощта им. Хората ще се насочат натам и най-сетне ще намерят храна, почивка и убежище. Ако планът ни се провали и Квалинести падне в ръцете на нашествениците, ще можем да съберем огромна армия. А после ще се върнем и ще прогоним драконесата от земите си.

Лъвицата сложи ръка на устата му.

— Тихо, съпруже. Тресеш се от нетърпение. Нямаме никаква представа какво се е случило в Силванести, защо щитът е бил свален и какво вещае това. Бързоходецът донесе, че всичко живо около магическата бариера или е измряло, или е умирало. Възможно е щитът да не е бил благословия за силванестите, а проклятие… Да не забравяме и факта — продължи неумолимо тя, — че в недалечното минало роднините ни там не се държаха особено приятелски. Обявиха твоя чичо Портиос за мрачен елф. Не обичаха много и баща ти. Наричат те мелез, а майка ти дори нещо по-лошо.