Синовете на Спарта [bg]

Хефест го зяпна.

— Да предам…? Как?

— Отиваш при някой офицер или при спартанеца Хрисоф, който води, но не прие титли, и повтаряш заповедта ми. Те я предават на капитаните и пентакостите, които пък организират войниците.

— Ами ако откажат? — попита Хефест и видя как на лицето на Ксенофонт се изписва изненада.

— Ние сме във война, Хефесте. Изправени сме пред враг. Ако откажат да изпълнят моя заповед в такъв момент, животът им е обречен. Само че няма да откажат. Те ме избраха с разбирането, че дисциплината е ключът за оцеляването ни. Трябва да бъдем десет хиляди спартанци, Хефесте, разбираш ли? В противен случай никога няма да се върнем у дома.

— Разбирам — каза Хефест.

— Тогава иди да предадеш заповедта ми! И препусни бързо. Селото вече би трябвало да е наблизо.

Ксенофонт спря коня си и се загледа назад. Стрелците явно бяха добре запасени, помисли си кисело. Отначало се беше надявал, че стрелите им ще свършат бързо, но конниците явно носеха резервни колчани. Скоростта на стрелбата им дори се увеличи, вместо да намалее.

Видя, че последните три редици го гледат в очакване на заповедта му. Те бяха от спартанския контингент и той бе благодарен за това, тъй като знаеше, че ще изпълнят нарежданията без никакво мрънкане и възражения.

Някои от хоплитите вървяха заднешком с вдигнати пред себе си щитове, докато други ги бяха метнали на гръб, сякаш не ги преследваха врагове. Всички спартанци носеха бронзови шлемове и стояха изправени и изпълнени с презрение към заплахата зад тях. Изглеждаха достатъчно отпочинали. Ксенофонт се надяваше да е така. Въпреки това изчака, докато един съгледвач не дойде да го предупреди, че до селото остава само една миля.

Ксенофонт посочи два пъти с отсечени движения към вражеските стрелци. В отговор най-задните редици внезапно се раздвижиха — деветстотин души, които се отделиха от карето и се понесоха към врага със смайваща скорост. Персийските стрелци бяха само на двеста крачки и бързо си дадоха сметка, че нямат абсолютно никакви шансове срещу бронирани хоплити в ръкопашен бой. Побягнаха като зайци веднага щом видяха какво ще последва.

Ксенофонт гледаше с растящ гняв как стрелците, които ги бяха тормозили часове наред, се изнасят. Видя как разстоянието между атакуващите редици и основното каре се увеличава от сто крачки на триста, после на четиристотин… Поклати глава.

— Тръби — нареди той и изруга под нос. Беше се надявал на бързо клане. — Свирете им да се върнат.

Гледаше мрачно как спартанците спират атаката си с видима неохота. Предполагаше, че все пак биха могли да настигнат бягащите, но не можеше да остави задната част на карето оголена. Бойците се върнаха в строй, но преди да се присъединят към основната част, стрелите отново заваляха и раниха трима, които трябваше да бъдат отнесени напред от другарите им. Ксенофонт изръмжа раздразнено. Много добре виждаше къде да насочи конна атака, за да разбие стършелите, които ги жилеха — само че нямаха коне.