Кръвта на боговете [bg]

Галерата срещу него като че ли се плъзна наляво. Хората на Агрипа залитнаха, когато захванатият от тях кораб се килна, преобърна се и започна да погъва, и Агрипа почувства, че и неговата галера започва да се накланя.

- Брадви! В името на Марс, отсечете въжетата! - изрева той панически.

Изруга медните нишки, които беше втъкал във въжетата - те устояха на първите удари, а корабът му продължаваше да се накланя, повлечен от изчезващата под водата галера. Пър­вото въже се скъса и издрънча като струна, звукът се чу из целия кораб. Второто от трите също се скъса под трескавите удари на двама мъже, а после и третото, което удари като кам­шик един войник и го запрати през борда с лице, превърнато в кървава каша.

Галерата на Агрипа рязко се изправи, вдигайки вълна от пръски.

- Харпакси! изкрещя той. Вече беше прегракнал. Нови въжета и куки!

Всеки екип имаше втори комплект, но докато войниците го приготвяха, друга галера се беше озовала до тях. Агрипа едва успя да нареди греблата на левия борд да бъдат прибрани отно­во, преди корабите да докоснат бордове със смразяващо кръвта стьржене. Агрипа се озъби, когато видя абордажният мост на противника да се вдига, тикан от потящи се войници.

- Отблъснете ги!

Не можеше да напусне поста си на носа, но видя Меценат да вади гладиуса си и да грабва един щит от дървената стойка. За­едно с първата вълна войници приятелят му сс втурна към вра­га, докато собствените му екипи вдигаха своите мостове. Вра­жеският кораб беше приближил под ъгъл, така че мостът при кърмата не можеше да стигне до борда му, а остана да стърчи като дървен език, на койго несигурно стояха мъже. Най-близ­кият до носа мост се стовари върху палубата на противника и големият железен шип се заби дълбоко в дъските.

Войниците на Агрипа се изсипаха по тесния мост, а други отблъскваха онези, които се опитваха да се прехвърлят на тях- нага палуба. Агрипа видя центурия легионери на вражеската галера, но второто му предимство се прояви незабавно. Всеки от гребците му си беше спечелил мястото на турнири по двубой с мечове. Сега те изоставиха пейките си и се втурнаха на палу­бата. Бяха три пъти повече от вражеските лег ионери и всеки от тях беше ветеран и въртеше опи гно меча. Меценат се прехвър­ли с тях през моста, като изблъскваше противника с щита си, докато групата му се мъчеше да освободи място за останалите, които я следваха.

Беше същинска касапница. За момент двете страни се мъче­ха да се прехвърлят всяка на вражеския кораб, но онези, кои го успяваха да се доберат до галерата на Агрипа, биваха посичани моментално и телата им политаха през борда. Собствените му войници си пробиха път, избивайки противника, след което се спуснаха в трюма, за да се разправят с гребците.