Лебедова песен [bg]

„Съливан“, помисли си гигантът. Някогашният Съливан сега беше мъртъв.

Долови раздвижване с периферното си зрение. Погледна настрани и нещо малко — може би заек? — се скри от поглед зад останките на ресторанта.

Джош беше вкочанен от студ и знаеше, че Суон също е премръзнала. Тя държеше тази своя кукла на Бисквитеното чудовище, сякаш животът ѝ зависеше от нея, и от време на време потръпваше в неспокойния си сън. Гигантът се приближи до една от къщите, но се спря, когато видя свитото във формата на въпросителен знак тяло на стъпалата на предната веранда. Насочи се към следващата на същата улица.

Пощенската кутия, която беше издигната на груб пиедестал, беше боядисана в бяло и върху нея беше нарисувано с черна боя нещо като око с клепачи. Написаните на ръка имена бяха „Дейви и Леона Скелтън“. Джош мина направо през двора, изкачи стъпалата на верандата и застана пред комарника.

— Суон? Събуди се. — Детето измънка нещо и той го остави на земята, след което опита комарника, но той беше заключен отвътре. Вдигна крак и го изрита в средата. Успя да го изкърти от пантите и да стигне до предната врата.

Посегна към топката ѝ, за да провери дали е отключена, но тя се отвори рязко и пред очите му изникна дулото на револвер.

— Счупи ми комарника — разнесе се женски глас от мрака. Оръжието не потрепна.

— Хм… Съжалявам, госпожо. Не мислех, че има някой.

— Не се ли сети, като видя заключения комарник? Това е частна собственост!

— Съжалявам — повтори Джош и видя съсухрения пръст на жената на спусъка. — Нямам никакви пари — призна той, — иначе щях да ви платя за нанесените щети.

— Пари? — Тя се изкашля и изплю покрай него. — Парите вече нищо не струват! Мамка му, един комарник струва цял чувал със злато, приятелче! Бих ти пръснала проклетата тиква, ако не трябваше да чистя кашата след това!

— Ако нямате нищо против, ще продължим по пътя си.

Жената млъкна. Джош виждаше очертанията на главата ѝ, но не и лицето. След малко тя помръдна и погледна Суон.

— Малко момиченце — каза нежно тя. — О, Божичко… това е малко момиченце…

— Леона! — провикна се слаб глас от вътрешността на къщата. — Лео… — Гласът беше прекъснат от ужасна давеща кашлица.

— Всичко е наред, Дейви! — провикна се в отговор жената. — Веднага идвам! — Тя отново погледна Джош, без да отмества завряния в лицето му револвер. — Откъде идвате? Къде отивате?

— Дойдохме от… ей там. — Гигантът посочи единия край на града. — И предполагам, че отиваме натам. — Посочи другия му край.

— Не ми изглежда като добър план за пътуване.

— Май сте права — съгласи се Джош и неспокойно погледна черното око на оръжието.