![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
— Изрезката е от списание „Фейт“ от 1964 г. Разбирате ли, написах писмо до президента Кенеди, за да го предупредя да стои настрана от Далас, защото докато изнасяше реч по телевизията, видях череп на мястото на лицето му, след което наредих картите „Таро“ и използвах дъската „Уиджа“. Така разбрах, че Кенеди има могъщ враг в Далас, Тексас. Дори разбрах част от името му, но ми се яви като Осбалд. Както и да е, написах му писмо и дори му направих копие. — Леона отгърна страницата и показа на Джош пожълтяло и едва четимо, писано на ръка писмо от 19 април 1963 г. — Двама мъже от ФБР ме посетиха в дома ми и си поприказваха много дълго с мен. Бях доста спокойна, но тези хора изкараха ангелите на горкия Дейви! О, говореха много любезно, но можеха да прогорят дупка в теб! Виждах, че ме смятат за смахната лунатичка. Казаха ми да не пиша повече писма и после си тръгнаха.
Леона отгърна още една страница. Заглавието на следващата статия гласеше: „ДОКОСНАТА СЪМ ОТ АНГЕЛ ПРИ РАЖДАНЕТО СИ, ЗАЯВЯВА КАНЗАСКАТА «ДЖИЙН ДИКСЪН»“.
— Тази е от „Нешънъл Татлър“, издадена около 1965 г. Споменах на онази журналистка, че майка ми винаги ми е казвала, че е имала видение за ангел в бяла премяна, който ме целува по челото, докато съм била бебе. Както и да е, тази статия излезе точно след като намерих едно малко момче от град Канзас. Просто беше пощуряло и избягало от дома и родителите си. Криеше се в една стара къща на две пресечки от тях. — Старата жена разгърна още няколко страници и гордо посочи други статии от различни списания като „Стар“, „Инкуайърър“ и „Фейт“. Последната статия беше от малък канзаски вестник и беше отпечатана през 1987 г. — Не бях особено добре напоследък — каза тя. — Имах проблеми със синусите и артрита. Предполагам, че са замъглявали дарбата ми. Както и да е, това съм аз.
Джош изсумтя. Не беше от хората, които вярваха в екстрасенси, но от видяното в последно време можеше да склони и да приеме, че всичко е възможно.
— Забелязах кристалните ви топки ето там.
— Това е най-любимата ми колекция! Събирани са от цял свят, да знаеш!
— Много са красиви — каза Суон.
— Благодаря ти, малка госпожице. — Леона се усмихна на детето, след което отново погледна Джош. — Не предвидих, че това ще се случи, да знаеш. Може би съм прекалено стара за тази работа. Но имах много лошо чувство за лудия по астрономията ни президент. Смятах, че е от хората, които позволяват прекалено много готвачи да бъркат в тенджерата. Двамата с Дейви не гласувахме за него, не, сър!
От задната стая отново долетя силно кашляне. Леона килна глава на една страна и се заслуша внимателно, но кашлицата отшумя и тя видимо се отпусна.
— Не мога да ви предложа кой знае какво като храна. Разполагаме с няколко стари царевични кексчета, те са твърди като тухла, и тенджера със зеленчукова супа. Все още мога да готвя над огъня, но свикнах да ям студена като леглото на девственица храна. Имаме кладенец в задния двор, в който водата все още е чиста. Добре дошли сте на масата ми да споделим каквото е останало.
— Благодаря ви — отвърна Джош. — Мисля, че малко супа и царевични кексчета са много добър избор, независимо дали са студени, или не. Има ли някакъв начин да измия тази пръст от мен?
— Искаш да се изкъпеш ли? — Леона се замисли за момент. — Е, предполагам, че можем да го направим по старомодния начин: ще стоплим кофи с вода на огъня и ще напълним ваната. Малка госпожице, предполагам, че ти също ще искаш баня? Сифоните ми ще се запушат от всичката тази пръст, а ме съмнява водопроводчикът вече да прави посещения по домовете. Какво сте правили? Въргаляли сте се в пръстта ли?
— Нещо такова — отвърна Суон. Тя смяташе, че банята — независимо дали е с топла или студена вода — е много добра идея. Знаеше, че мирише на кочина, но въпреки това се страхуваше да види каква беше кожата ѝ под мръсотията. Нямаше да е много приятна гледка.
— Ще ви донеса две кофи, но сами ще си изпомпите водата. Кой от вас ще е първи?
Джош сви рамене и посочи Суон.
— Добре. Бих ви помогнала да напълните вода, но трябва да бъда до Дейви, в случай че получи пристъп. Донесете кофите тук и ще ги стоплим в камината. Имам много хубава подвижна вана, която не е помирисвала тяло, откакто започна цялата тази каша.