Лебедова песен [bg]

— Къде отидоха всички? — попита Джош.

— В рая — отвърна домакинята. — Или в ада. Където са ги повикали първо, предполагам. О, някои си събраха багажа и се ометоха. — Тя сви рамене. — Нямам представа накъде поеха. Но повечето от нас останахме тук, в домовете и земите си. След това болестта започна да покосява жителите на града… и Смъртта се нанесе. Беше като огромен юмрук, който чука на вратата ти — бам-бам, бам-бам, нещо такова. Знаеш, че не можеш да я спреш да влезе, но трябва да опиташ. — Старата жена навлажни устни с език. Очите ѝ бяха оцъклени и далечни. — Времето определено е много шантаво за август, нали? Толкова е студено, че дори циците на вещица биха замръзнали.

— Вие… знаете какво се случи, нали?

Леона кимна.

— О, да. Лий Проктър беше надул радиото в железарията, когато отидох да купя пирони и тел, за да окача една картина. Нямам представа на коя станция го беше включил, но изведнъж се разнесе някакво противно пищене и водещият започна да говори много бързо за извънредно положение, бомби и какво ли не. След това последва цвъртене, подобно на мазнина в тиган, и радиото замря. Повече нищо не се чу от него. Уилма Джеймс нахълта в магазина и каза на всички да погледнат в небето. Излязохме навън и го сторихме. Видяхме самолети, бомби или каквото там бяха да прелитат над главите ни. Някои от тях като че ли щяха да се блъснат една в друга. Тогава Грейндж Тъкър каза: „Случва се! Армагедон настъпи!“. Той просто се пльосна на тротоара пред магазина си и продължи да гледа полета на тези чудесии.

— След това се раздуха вятър, който вдигна прахта, и се застуди — продължи Леона, която не се отделяше от прозореца. — Слънцето стана кървавочервено. Няколко торнада минаха оттук. Едното от тях удари фермата на Маккормик и я отнесе. Не остави нищо след себе си освен основите. Не остана нищо и от Бен, Джини и децата. Разбира се, всички в града започнаха да идват при мен и да ме питат какво предстои за в бъдеще. — Старата жена сви рамене. — Не можех да им кажа, че видях черепи на мястото на лицата им. Как можеш да кажеш нещо подобно на приятелите си? Е, господин Дейни — пощальонът от Ръсел Каунти — не се появи, телефонните линии не работеха и нямаше ’лектричество. Знаехме, че се е случило нещо сериозно. Кайл Дос и Еди Мийчъм предложиха да отидат в Матисън, който е на тридесет километра оттук, за да проверят какво става. Така и не се върнаха. Пак видях черепи на мястото на лицата им, но какво можех да кажа? Знаете, че понякога просто няма смисъл да казваш на някого, че времето му е изтекло.

Джош не разбираше бръщолевенията на старата жена.

— Какво имате предвид с това, че сте видели черепи на мястото на лицата им?

— О. Съжалявам. Забравих, че хората, които не живеят в Съливан, не ме познават. — Леона Скелтън се извърна от прозореца. На приличащото ѝ на изсушена ябълка лице се появи вяла усмивка. Тя взе една от газените лампи, прекоси стаята до библиотека с книги и извади подвързан в кожа албум. Отнесе го при Джош и го отвори. — Ето — каза тя. — Това съм аз. — Посочи една пожълтяла статия със снимка, внимателно изрязана от някакво списание. Заглавието гласеше: „КАНЗАСКА ГАДАТЕЛКА ПРЕДСКАЗАЛА СМЪРТТА НА КЕНЕДИ 6 МЕСЕЦА ПРЕДИ ДИКСЪН22!“ Под него, с по-малки букви, беше написано: Леона Скелтън предвижда голям просперитет за Америка! Снимката беше на много по-млада Леона, заобиколена от котки и кристални топки.