Лебедова песен [bg]

Той бръкна в отрязаната глава и мозъкът падна в голямата кутия.

— Вече можеш да сложиш капаците.

Сестрата изпълни нареждането и едва не повърна от металическата миризма на кръв. Мъжът избърса ръце в козината на звяра, вкара двете туби обратно на връвта и завърза възел. Сложи си ръкавиците, върна ножа в кесията и напълнените кутии в раницата, след което се изправи.

— Имате ли някакви оръжия?

— Не — отвърна Сестрата.

— А храна?

— Имаме… имаме малко консервирани зеленчуци и плодов сок. Както и студени предястия.

— Студени предястия — повтори презрително непознатият. — Госпожа, не можете да стигнете далеч в това време със студени предястия. Каза, че имате зеленчуци? Надявам се да не са броколи. Мразя броколи.

— Не… имаме царевица, зелен боб и варени картофи.

— Струва ми се, че разполагаме с продукти за яхния. Хижата ми е на около три километра северно оттук по права линия. Ако искате да дойдете с мен, добре сте дошли. Ако ли не, пожелавам ви приятно пътуване до Детройт.

— Кой е най-близкият град? — попита Сестрата.

— Според мен е Сейнт Джонс. Хейзълтън е следващият — той е на шестнадесет километра от Сейнт Джонс. Може би са останали няколко човека, но след онзи потоп от бежанци, който дойде от изток, ме съмнява да намерите много хора в кой да е град по магистрала 80. Сейнт Джонс е на седем-осем километра на запад. — Мъжът погледна Арти, от когото капеше кръв на снега. — Приятелю, това ще привлече всеки мършояд, който е достатъчно близо да те надуши… а можеш да бъдеш сигурен, че някои от тези копелета имат много добро обоняние на доста големи разстояния.

— Трябва да отидем с него — каза Арти на Сестрата. — Може да кървя до смърт!

— Съмнявам се — отвърна мъжът. — Не и от подобна драскотина. Ще замръзне съвсем скоро, но миризмата на кръв ще остане по дрехите ти. Както вече споменах, ще слязат от планините с ножове и вилици между зъбите. Но вие правете каквото си искате, аз хващам пътя. — Непознатият нарами раницата си, преметна връвта през рамо и вдигна пушката си. — Пазете се — каза той и тръгна през заснежената магистрала към гората.

На Сестрата ѝ бяха необходими само две секунди, за да вземе решение.

— Почакай малко! — Непознатият спря. — Добре. Ще дойдем с теб, господин…

Онзи обаче отново тръгна по посока на гъстата гора.

Нямаха друг избор, освен да побързат да го настигнат. Арти погледна през рамо. Страхуваше се, че още дебнещи хищници ще изскочат зад гърба му. Ребрата го боляха, където го удари звярът, а краката си чувстваше като къси парчета мека гума. Двамата със Сестрата навлязоха в гората след мъжа със ски маската и оставиха магистралата на смъртта зад себе си.