![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
Сестрата се опита да стане, но се хлъзна в снега и отново падна тежко. Паниката я удари като юмрук в корема. Видя как единият от зверовете влачи Арти за китката и осъзна, че се опитваха да ги разделят, точно както биха разделили стадо с елени или добитък. Докато се опитваше да се изправи, едно от животните се спусна към нея, захапа я за глезена и я отдалечи с още няколко метра от спътника ѝ. Сега той представляваше бореща се фигура, заобиколена от силуетите на кръжащите зверове в сивата мрачина.
— Махай се, копеле! — изкрещя Сестрата. Животното я дръпна толкова силно, че си помисли, че ѝ е извадило крака от ставата. Тя изрева в пристъп на ярост, замахна с мешката, уцели го в муцуната и то подви опашка. Но само секунда по-късно друг звяр я яхна и посегна със зъби към гърлото ѝ. Сестрата вдигна ръка и челюстта му я захапа с брутална сила. Той разкъса плата на палтото ѝ. Тя го удари с левия си юмрук в ребрата и го чу как изскимтя, но продължи да разкъсва ръкава ѝ и стигна до единия от пуловерите. Клошарката беше наясно, че копелето няма да спре, докато не вкуси месо. Удари го отново и се опита да се освободи, но нещо я спипа за глезена и я задърпа в друга посока. В главата ѝ изникна шантава картина — представи си, че е дъвчащ бонбон, който някой разпъва, докато не се скъса.
Сестрата чу силно прас! и си помисли, че този път кракът ѝ вече се е счупил. За нейна изненада обаче звярът, който я беше захапал за рамото, изскимтя и отскочи, след което побягна като обезумял през снега. Разнесе се второ прас!, последвано бързо и от трето. Звярът, който я беше спипал за глезена, потрепери и изписка. Сестрата видя, че от една дупка в тялото му тече кръв. Той я пусна и започна да се върти в кръг и да хапе опашката си. Прозвуча четвърти изстрел — клошарката осъзна, че животното е уцелено от куршум — и чу агонизиращ вой от мястото, където лежеше Арти Уиско. В следващия миг другите побягнаха, като се хлъзгаха, спъваха и блъскаха едни други в бързината да се ометат. Изгубиха се от поглед за пет секунди.
Раненото животно падна на една страна на няколко крачки от Сестрата и зарита френетично с крака. Тя се изправи смаяна и втрещена и видя, че Арти също се опитваше да стане. Краката му се хлъзнаха и той отново падна.
Една фигура с тъмнозелена ски маска, изтъркано кафяво кожено яке и сини дънки мина покрай Сестрата. Върху старите си ботуши беше завързал снегоходки, а около врата му беше увиснала връв с три празни пластмасови туби, от двете страни на които имаше възел, за да не се плъзгат. На гърба си носеше тъмнозелена туристическа раница, която беше малко по-малка от тези на Сестрата и Арти.
Мъжът се надвеси над клошарката.
— Добре ли си? — Гласът му звучеше като телче за съдове, което стърже чугунен тиган.
— Да, така мисля. — Беше цялата в синини, но нямаше нищо счупено.
Мъжът подпря пушката си с приклада в снега, след което махна връвта с пластмасовите туби от врата си. Остави ги на земята близо до все още гърчещото се животно. Свали си раницата и ѝ отвори ципа с облечените си в ръкавици ръце. Отвътре извади различни по големина пластмасови кутии с плътни капаци. Подреди ги по големина в снега пред себе си.
Арти се затътри към тях, като се държеше за китката. Мъжът със ски маската вдигна бързо глава и отново се върна към работата си. Свали си ръкавиците и отвърза единия възел на връвта, за да извади тубите.
— Копелето ухапа ли те? — обърна се непознатият към Арти.
— Да. Ухапа ме по ръката — отвърна продавачът на обувки. — Иначе съм добре. Ти откъде се появи?
— От ей там. — Мъжът кимна с глава към гората, след което започна да развива капачките на пластмасовите туби с бързо зачервяващи се пръсти. Животното все още се гърчеше. Той се изправи, извади пушката от снега и започна да размазва черепа му с приклада ѝ. Отне му цяла минута, докато приключи, но накрая звярът издаде приглушен стон, потрепери и застина. — Не смятах, че някой ще дойде по този път — каза непознатият. — Мислех, че всички отдавна са заминали. — Той коленичи отново до тялото, извади нож с дълго криво острие от завързана на колана му кесия и направи срез в сивия корем. Кръвта бликна. Непознатият взе едната от пластмасовите туби и я задържа под струята. Кръвта потече в нея и бързо я напълни. Той ѝ сложи капачката, остави я настрани и посегна за другата, докато Сестрата и Арти го наблюдаваха с отвращение и изумление. — Смятах, че всички вече са мъртви — продължи непознатият, като работеше много внимателно. — Откъде сте?
— Хм… Детройт — съумя да отговори Арти.