![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
И тогава отново беше тръгнала да сънеброди в онази гола нива, където се намираше могилата от пръст и Бисквитеното чудовище чакаше изгубеното дете да се завърне. Но този път беше различно. Този път сънебродеше към могилата, като имаше чувството, че краката ѝ не стъпват по земята. Изведнъж спря и се ослуша.
Помисли си, че чу нещо над воя на вятъра — приглушен звук, който приличаше на човешки глас. Напрегна се, но нямаше нищо.
И тогава видя малка дупка в изпечената земя, която беше почти в краката ѝ. Докато я гледаше, ѝ се стори, че се уголемява, а пръстта около нея се пропука и набръчка. В следващия миг… да, да, земята наистина се пропука и дупката се уголеми, сякаш нещо копаеше отдолу. Сестрата зяпна изплашена и изумена, когато страните на отвора се сринаха. „Не съм сама“, помисли си тя.
От дупката се подаде човешка ръка.
Цялата беше на бели и сиви петна — огромна ръка, ръката на гигант. Дебелите ѝ пръсти се протегнаха нагоре като пръстите на мъртвец, който се опитваше да излезе от гроба си.
Тази гледка я стресна толкова много, че клошарката се отдръпна рязко назад от уголемяващата се дупка. Страхуваше се да види какво чудовище щеше да излезе отдолу. Докато бягаше през голото поле, се замоли френетично: „върни ме обратно, моля, искам да се върна там, където бях…“.
И отново седеше пред малкия огън в срутения хамбар. Арти я гледаше въпросително. Зачервената кожа около очите му го караше да прилича на Самотния рейнджър.
Сестрата му разказа какво беше видяла и той я попита какво смята, че означава. Разбира се, тя нямаше представа; вероятно беше просто някаква хрумка на мозъка ѝ, отговор на всичките онези видени на магистралата трупове. Клошарката прибра стъкления пръстен обратно в мешката, но не можа да изгони от главата си протягащата се от земята ръка.
Сега, докато стъпваше тежко в снега, докосна пръстена в мешката. Само допирът до него я успокояваше, а в момента имаше нужда точно от тази магия.
Коленете ѝ застинаха.
Друг вълк, диво куче или каквото беше там се изпречи на пътя им, на не повече от пет метра пред нея. Това беше кльощаво и имаше грозни червени рани в козината си. Очите му срещнаха нейните и животното оголи заплашително зъби.
„О, мамка му!“, беше първата ѝ реакция. Този звяр изглеждаше по-гладен и по-отчаян от предния. Зад него, в сивия сняг, имаше още два или три — вдясно и вляво.
Сестрата погледна през рамо покрай Арти. Зад тях имаше още две вълчи фигури, полускрити от снега, но достатъчно близо, за да види силуетите им.
„Задниците ни са хамбур…“
Нещо скочи отляво — движеше се толкова бързо, че беше като петно — и се блъсна в тялото на Арти. Той извика от болка, докато падаше, и звярът — който според клошарката можеше да бъде червеникавосивото животно, което пируваше с онзи труп — стисна раницата на спътника ѝ между зъбите си и яростно разклати глава в опит да я разкъса. Тя се пресегна, за да улови протегнатата ръка на Арти, но звярът го издърпа на около три метра по снега, преди да го пусне и да се скрие в периферията на зрението им. Животното продължи да кръжи и да се облизва.
Сестрата чу гърлено ръмжене и се обърна точно навреме, за да види връхлитащия я кльощав звяр с червените рани. Той се блъсна в рамото ѝ и я събори на земята. Челюстта му се затвори на сантиметри от лицето ѝ и прозвуча като щракването на мечи капан. Дъхът му миришеше на гнило месо. В следващия миг животното вече беше захапало десния ръкав на палтото ѝ и го разкъсваше. Друг звяр направи лъжлива маневра вляво, а трети се спусна дръзко напред и захапа десния ѝ крак в опит да я издърпа към себе си. Клошарката зарита и се развика. Кльощавият звяр се изплаши и избяга, но другият я задърпа през снега. Тя стисна в две ръце мешката си и заработи с левия си крак. Успя да уцели животното три пъти в главата, преди то да изскимти и да я пусне.
Зад нея Арти беше нападнат едновременно от два звяра, от две различни страни. Единият го спипа за китката, като зъбите му почти стигнаха до кожата през дебелото му палто и пуловера, а вторият го захапа за рамото и го изуми с невероятната си сила.
— Махайте се! Махайте се! — разпищя се продавачът на обувки, докато двете животни се опитваха да го повлекат в различни посоки.