Лебедова песен [bg]

32

Сестрата и Арти намериха кътче от рая.

Влязоха в малка хижа, скрита в гора от голи вечнозелени дървета на брега на замръзнало езеро. Вътре ги посрещна приятната топлина от газова печка. Клошарката едва не се разплака, когато пристъпи прага, а продавачът на обувки ахна от удоволствие.

— Това е мястото — каза мъжът със ски маската.

В хижата имаше още четирима: мъж и жена, облечени в парцаливи летни дрехи, които изглеждаха млади, може би в началото на двадесетте си години — но беше трудно да се прецени, защото двамата имаха сериозни, покрити с кафяви корички изгаряния в странни геометрични форми на лицата, ръцете и под разкъсаните места на облеклата си. Тъмната коса на младия мъж стигаше почти до раменете му, но горната част на скалпа му беше изгоряла до кожата и върху него имаше кафяви петна. Жената може би беше красива с нейните големи сини очи и стройна фигура на манекенка, но къдравата ѝ кестенява коса беше почти изцяло изгоряла, а хваналите коричка рани бяха диагонално разположени върху лицето ѝ, подобно на нарисувани с химикал прецизни линии. Тя носеше отрязани сини дънки и сандали, а голите ѝ крака също бяха покрити с изгаряния. Ходилата ѝ бяха увити в парцали и се беше свила до печката.

Другите двама бяха по-възрастен слаб мъж, може би в средата на петдесетте си години, с яркосини изгаряния, които обезобразяваха лицето му, и младо момче на около шестнадесет, с дънки и тениска, на която пишеше с криви и небрежни букви „БЛЕК ФЛАГ НА ЖИВО“. Младежът имаше две малки обеци на лявото си ухо и оранжевата му коса, направена на „гребен“, беше непокътната, но лицето му със своята издадена напред брадичка беше цялото в сиви изгаряния — сякаш някой беше запалил свещ над челото му и беше оставил восъка да тече по него. Дълбоките му зелени очи гледаха Сестрата и Арти с весела нотка в тях.