В здрача на вторник [bg]

— Точно така.

— Останаха две картини и две празни места — продължи Карлсън — между които няма никакво съответствие. Напразно си блъскам главата и изобщо не разбирам защо трябва да ме е грижа за това.

— Но е интересно, нали? — каза Фрида.

— Може да е изхвърлил някоя картина и да си е купил две нови — предположи Нютън.

— Картините вървят с апартамента. Няма как да ги изхвърли. Но ето тази е различна. — Фрида докосна картината с бора. — Тя е евтина и грозна, но е нова, не мислите ли?

Карлсън огледа лъскавата рамка.

— Наистина изглежда нова.

— Трябва да е някъде тук — каза Фрида.

— Кое? — не разбра Карлсън.

— Една от картините.

— Къде?

— Не знам. Някъде тук — облегната отстрани на някоя плоскост, някъде, където не се вижда.

Нютън я откри под леглото на Пуул, набутана там заедно с някакъв стар матрак, и я измъкна победоносно. На нея бяха изобразени вятърна мелница и кон. Имаше нещо изкуствено в цветовете и тя цялата блещукаше.

— Нищо чудно, че я е държал под леглото — каза Карлсън.

Той взе картината и я сложи върху по-големия отпечатък на стената. Пасваше идеално.

— Чудесно. Но все още имаме една картина в повече.

— Не една, а две — поправи го Фрида.

Тя отиде до чамовия шкаф, който беше поставен до стената доста далеч от прозореца и коленичи до него.

— Погледнете — повика ги тя.

Карлсън и Нютън се взряха внимателно. Фрида им посочи две малки вдлъбнатини на килима.

— Някой го е преместил — каза тя. — Само на около два фута. Но… — Тя млъкна за момент. — Да го върнем на мястото му.

Тримата хванаха шкафа и го преместиха обратно.

— Ха! Виж ти! — възкликна Нютън.

Там, където беше стоял шкафът, на стената се откри празно място с очертанията на картина. Веднага се виждаше, че е със същите размери като на морския пейзаж, но Карлсън постави там картината, за да се увери. После се обърна към Фрида:

— Какво, по дяволите, означава това?

— Означава, че някой е бил тук — каза Фрида. — Въпреки неприятностите, които би могъл да си навлече, на някого му се е наложило да дойде тук.

Когато излязоха навън, Карлсън помоли Джейк Нютън да ги почака, след което двамата с Фрида се отдалечиха на няколко крачки. Карлсън изрече, без да я поглежда.

— Говорих с твоя приятел Рубен.

— За какво?

— За спречкването им с фотографа пред дома ти. Исках да си изясня какво точно се е случило. Ясно е, че ако двамата са се нахвърлили върху мъжа, без той да ги е предизвикал, това би се квалифицирало като нанасяне на побой. — Карлсън направи пауза, пъхна ръце в джобовете си, за да се предпази от студа. — Рубен — д-р Макгил — ми каза, че фотографът е препречил пътя на другия ти приятел, Джоузеф, и го е ударил. Докато Рубен се е опитвал да ги разтърве, без да иска е ударил фотографа в лицето.

— Без да иска?

— Да. Тъй като не е имало други свидетели…

— Аз бях свидетел — възрази Фрида.

— Ти очевидно си се появила в края на схватката. Дори ако фотографът оспори тяхната версия, аз съм убеден, че срещу тях няма да бъдат предприети никакви действия.