В здрача на вторник [bg]

Карлсън извади връзката с ключове.

— Трябва да е някой от тези. Чувствам се като пазач в затвор от някакъв стар филм.

— Как решавате кога да прекратите едно разследване? — поинтересува се Нютън, докато слизаха надолу.

— Това за доклада ви ли ви трябва? — попита Карлсън.

— Просто съм любопитен.

— Никога няма точно определен момент. Но ако се появи спешна нужда от служители заради друго престъпление, те се пренасочват.

Карлсън отключи вратата и те влязоха в апартамента на Джанет Ферис. Това изоставено от стопанката си жилище изпълни Фрида с тъга. На масата имаше керамична чаша, а до нея книга. Тя си представи как Джанет Ферис влиза, взима я и се отдалечава с нея. Опита се да прогони тези мисли. Те само я разсейваха. Огледа се наоколо. Какво беше това, което търсеше? Изведнъж погледът й попадна на него. Тя се обърна към Карлсън.

— Виждаш ли онази картина? С рибите.

— Да.

— Харесва ли ти?

Той се усмихна.

— Не е лоша. Но ще трябва да си остане тук. Не ни е позволено да взимаме предмети, които ни харесват.

— Когато за пръв път видях апартамента на Пуул, тази картина беше там, а не тук.

— Наистина ли?

— Нали си прочел статията във вестника. Джанет Ферис казва, че Пуул й е давал свои вещи за временно ползване. Наред с други неща й е подарил — или й е заел — една картина, а тя пък му е заела една от своите. По думите й, след случилото се я е върнала в жилището му и си е взела обратно своята.

Карлсън сви вежди.

— Нахлуване на местопрестъпление — каза той, но срещна погледа на Фрида и добави: — Е, както и да е, няма нанесени щети.

— Да се качим отново горе — предложи Фрида.

В апартамента на Пуул Фрида още веднъж застана в средата на дневната. Взря се внимателно в картините на стената. Бяха пет на брой: „Айфеловата кула“, „Мадоната с Младенеца“, слънце над морска шир, „Поле с макове“ и бор на фона на ярка луна. Фрида извади чифт латексови ръкавици от джоба си и ги сложи на ръцете си.

— Купих ги от аптеката — каза тя и погледна към Нютън. — Не се безпокойте. Няма да поискам да ми се заплатят от джоба на данъкоплатеца.

Тя се приближи към картината „Мадоната с Младенеца“, откачи я от стената и се отдръпна. Постави я върху бюрото и се обърна към Карлсън:

— Какво виждаш?

— Доста е посредствена — отбеляза Карлсън. — Едва ли някой би я откраднал. Предпочитам онази с рибите.

— Не — каза Фрида. — Погледни мястото, където беше окачена картината. — Тя я вдигна и я сложи до отпечатъка на стената. — Не е същата големина.

— Но… — Карлсън понечи да каже нещо, ала млъкна.

— Може би мястото съответства на големината на картината с рибите, която е била сложена тук, докато жената не си я е взела обратно — предположи Нютън.

— Но картината е била тук само няколко седмици — възрази Фрида. — Отпечатъците от картини се появяват с течение на времето.