Каменният кръг [bg]

Сега плачех за последен път за него и още докато сълзите се спускаха по бузите ми, знаех, че с него се разделихме завинаги преди двайсет и няколко години, на билото на един зелен шотландски хълм.

Спрях да плача, станах и сложих ръка на гладката синя покривка на леглото, леко издута от възглавницата от лявата страна — страната на Франк.

— Сбогом, скъпи — прошепнах и слязох да спя долу, далеч от призраците.

На сутринта ме събуди звънецът и аз станах от дивана.

— Телеграма, мадам — каза пощальонът, като се опитваше да не зяпа нощницата ми.

Тези малки жълти пликчета вероятно бяха отговорни за повече инфаркти, отколкото тлъстият бекон за закуска. Моето сърце също се сви като юмрук, а после започна да бие някак тежко и неприятно.

Дадох бакшиш на куриера и тръгнах с телеграмата по коридора. Изглеждаше ми важно да не я отворя, докато не съм стигнала до относителната сигурност на банята, сякаш тя беше някаква бомба, която можеше да бъде обезвредена под вода.

Пръстите ми трепереха и аз едва отворих плика, седнах на ръба на ваната и притиснах гръб към плочките на стената за опора.

Беше кратко съобщение — разбира се, шотландците бяха пестеливи на думи, помислих си, колкото и да беше абсурдно.