Измамна светлина [bg]

— Вече го е направил — заяви инспекторът. — Така е получил покана за коктейла.

— Ахаа — кимна Мароа. — Чудех се как е станало. — За пръв път доби разтревожен вид. После с известно усилие красивото му лице отново светна. — Но Клара не е глупава. Ще прозре същността му. Той не е знаел с кого си има работа при предишната си среща с нея, а и все още не разбира картините й. Положил е огромни усилия да си изгради репутация на най-добрия в своята област, но не е. Една погрешна стъпка, една провалена изложба и въздушната кула ще се срути. Репутацията е крехко нещо и Фортен го знае по-добре от всеки друг. — Кимна към Кастонге, който приближаваше хотела. — Що се отнася до него, той не е толкова уязвим. Има редица редовни купувачи, както и един голям корпоративен клиент. "Кели Фуудс".

— Бебешките храни?

— Същите. Правят огромни инвестиции в изкуство за офисите си по цял свят. Така изглеждат по-изискани и не толкова алчни. И познайте кой им намира произведения на изкуството?

Нямаше нужда от отговор. Андре Кастонге се бе хвърлил с плонж през вратата на СПА хотела. И бе изчезнал.

— Те са доста консервативни, разбира се — продължи арт дилърът. — Но пък, от друга страна, Андре е същият.

— Ако е толкова консервативен, защо се интересува от Клара Мороу и творбите й?

— Не се интересува от нея.

— От Питър?

— Така смятам. Но предпочита да получа двамата в пакет. Питър е художник, чиито картини може да продаде на "Кели Фуудс". Надежден, шаблонен, уважаван. Не рисува нищо твърде дръзко или неприлично. Но освен това Андре ще получи и огромна реклама и признание покрай Клара — един истински авангарден художник. Никога не подценявайте силата на алчността, господин главен инспектор. Или егото.

— Ще си го запиша, merci. — Гамаш се усмихна и се загледа след Мароа, който последва Кастонге нагоре по хълма.

— Не с камък се разбива сърцето.

Инспекторът се обърна в посока към гласа. Рут седеше на пейка с гръб към него.

— Нито с тояга — изрецитира тя, очевидно на небитието. — С малък невидим камшик му се посяга[80].

Гамаш седна до нея.

— Емили Дикинсън — каза Рут, загледана в пространството пред себе си.

— Арман Гамаш — изрече главният инспектор.

— Не аз, идиот такъв. Авторката на стихотворението.

Възрастната поетеса насочи гневен поглед към детектива, но срещна усмивката му. И гръмогласно се изсмя.

— Не с камък се разбива сърцето — повтори Гамаш. Звучеше му познато. Подсети го за нещо, което някой бе казал наскоро.

— Днес е ужасно драматично — отбеляза Рут. — Твърде много шум. Прогониха пернатите.

И наистина, наоколо не се мяркаха птици, макар инспекторът да знаеше, че поетесата си мисли за една конкретна птица, не за много.

За Роза, нейната патица, отлетяла на юг миналата есен. И незавърнала се с останалите. Така и не се бе прибрала в гнездото.