Градината на Рама [bg]

— Нима Накамура знае?

— Да не ме мислиш за луда? Не ми се мре още. Не знае, но май подозира… Няма да рискувам вече, обаче ако доктор Търнър случайно ми пошепне нещо, цялата ще се овлажня…

Кимбърли продължи да бъбри несвързано. За момент Епонин се замисли за доктор Робърт Търнър. Той я прегледа скоро след като излетяха от Земята по повод на някакви особени петна. Нито за миг не забеляза тялото ми — спомни си тя. — Беше съвършено професионален преглед.

Епонин изхвърли Кимбърли от мислите си и се съсредоточи върху красивия доктор. Беше удивена да открие, че изпитва към него искрица романтичен интерес. В доктора имаше нещо загадъчно, защото нищо в поведението му и в личността му не подхождаше на двоен убиец. Историята му сигурно е интересна — помисли тя.

Епонин сънуваше. Отново бе кошмарът, който я преследваше след убийството. Професор Моро лежеше на пода в студиото си със затворени очи. Целите му гърди бяха окървавени. Епонин отиде до умивалника, изми големия резбарски нож и го остави на плота. Когато се приближи до тялото, омразните очи се отвориха. Тя видя лудостта в тях. Той се присегна към нея…

— Сестра Хендерсън! Сестра Хендерсън! — чукането по вратата се засилваше. Епонин се отърси от съня и разтърка очи. Кимбърли и още една от съквартирантките им стигнаха едновременно до вратата.

Там стоеше Малкълм Пийбоди, приятелят на Уолтър, дребен, хилав бял мъж в началото на четиридесетте. Беше обезумял.

— Доктор Търнър ме изпрати за сестра. Ела бързо. Уолтър получи сърдечен пристъп.

Докато Кимбърли се обличаше, Епонин се смъкна от копката.

— Как е той, Малкълм? — попита тя, навличайки халата, си. — Мъртъв ли е?

Малкълм за момент се обърка.

— О, здрасти, Епонин — изрече смирено, — бях забравил, че вие със сестра Хендерсън живеете заедно… Когато го оставих, все още дишаше, но…

Като едва докосваше пода с крака, Епонин забързано излезе от стаята, прекоси коридора, мина през централното общо помещение и се отправи към жилищния обсег на мъжете. Главните монитори проследиха пътя й, зазвучаха аларми. Когато стигна до входа на крилото към стаята на Уолтър, Епонин се спря за миг да си поеме дъх.

В коридора пред стаята на Уолтър се бе събрала тълпа. Вратата зееше широко отворена и долната третина на тялото се намираше отвън. Епонин си проби път през навалицата и влезе в стаята.

Доктор Робърт Търнър беше коленичил край пациента и притискаше електрическите игли към разголения гръден кош на Уолтър. Тялото на едрия мъж се сгърчваше при всеки шок и сетне леко се надигаше от земята, преди докторът да го притисне отново към пода.

Когато Епонин пристигна, доктор Търнър вдигна глава.