Игри за милиарди [bg]
- Автор: Хейг Брайан
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-246-6
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Игри за милиарди [bg]». Краткое содержание книги:
„Брайън Хейг, наричан още „Джон Гришам във военна униформа“ умее да поддържа напрежението до последната страница. А финалът определено предполага, че за феновете ще има и очакваното продължение“. Уошингтън Поуст
Нямаше никакво юридически издържано обяснение за това как парите се бяха оказали там, но той беше проявил поне достатъчно разум да държи устата си затворена, когато агентите нахълтаха с размахани заповеди и значки. Сега, когато след час го чакаше пресконференция, Джаксън беше изключил мобилния си телефон, така че с треперещия от страх сенатор да могат да поблъскат главите си заедно и да му измислят алиби на спокойствие. От това зависеше всичко — цялата му дълга, богата политическа кариера, репутацията му, може би и свободата му. Дали щяха да могат успешно да обяснят как такава сериозна пачка пари мистериозно се бе материализирала във фризера му?
За късмет съпругата на сенатора, любяща и лоялна партньорка, грижовна майка на две деца тийнейджъри, беше починала само преди два месеца от рак. Джаксън беше брутално откровен относно цената на свободата. След трийсет минути сълзливи препирни и клетви, че никога не би опетнил паметта на покойната си съпруга, сенаторът най-накрая прие неизбежното — да обвини нея беше последният му, а може би и единствен шанс. Сега двамата седяха и обмисляха как точно да прехвърлят вината върху нея.
При това положение оставаше само Даниъл Белуедър, който в момента също беше доста зает — полуоблечен се търкаляше по пода заедно с принц Али и пет голи момичета на повикване. Всички бяха блондинки, разбира се, и осигуряваха необуздани удоволствия за по хилядарка на нощ всяка.
Пазачът на Али, имамът, когото кралят беше изпратил, за да следи сина му, държеше в едната си ръка чаша с джин, а в другата — блондинка с пищен бюст. Ентусиазмът на Али се беше оказал заразителен за фанатика с желязна воля. След три седмици с него сега имамът беше по-често пиян или надрусан, отколкото трезвен.
Макар по принцип да смяташе, че мобилните телефони са голяма досада, този път Белуедър беше доволен, че е взел своя. Избута една анорексична блондинка от коленете си, натисна бутона и чу Марти да казва:
— Чуй това.
В продължение на три минути той слушаше краткия разпит на Мия и ехото на нейните заплахи, забравил за Али, забравил за прекрасните блондинки, забравил всичко.
След като записът свърши, Марти попита:
— За каква снимка става дума? Представлява ли нещо, заради което да се безпокоите?
Да, по дяволите, беше нещо, заради което трябваше да се безпокоят, тъй като ухилената му физиономия несъмнено беше в средата на снимката, значи ставаше дума за катастрофа. Само че Белуедър все още беше прекалено пиян, за да отговори свързано. Значи онази жена знаеше за обяда с Ърл. Какво още знаеше? От колко време ги наблюдаваше? От колко близо? С какви други доказателства разполагаше? Въпросите идваха един след друг и се блъскаха в главата му.
Увереността на Фил Джаксън, че тя е чисто и просто прекалено амбициозна кариеристка, очевидно се оказваше куха. Тази агентка вече се превръщаше в кошмар за фирмата, тъй като, изглежда, знаеше тайните им.
— Да — успя да отговори той на Марти най-накрая. — Има за какво да се безпокоим.
— Коя е тя?
— Вчера беше лека досада. Днес е отрова.
Изпита силно желание да позвъни на Уайли и да го предупреди да си мълчи, за да не пострада. За жалост така щеше да се издаде, че го следят и наблюдават.
— Искаш ли да я проверим?
— Да, но без да ви хванат. Не трябва и да си помислят, че го правите, разбираш ли?
— Тя е федерален агент. Разбирам много добре.
В девет на следващата сутрин Мия влезе в кабинета на Ники, затвори тихо вратата и деликатно седна на самотния стол — протрита, разпадаща се антика, може би по-стара от самия Пентагон. Ники говореше по телефона и кастреше някакъв нещастен агент, който беше провалил обещаваща следа и важно разследване. Дори изруга няколко пъти, което бе необичайно за него.
Мия сложи на коленете си папката и зачака търпеливо.
— Зает съм, какво има? — тросна се Ники, след като затвори телефона. Беше едва сряда, а той вече изглеждаше уморен и изтощен. Папки с двайсетина нови случаи за разследване бяха кацнали на бюрото му. Беше в отвратително настроение.
— Трябва да поговорим, Ники.
— Добре, какво има?
— Спомняш ли си, когато ме попита за Капитол Груп?
— Да, и ти ме отряза.
Мия се смути за момент, макар че не смяташе да го признава.
— Ето какво… нека си остане между мен и теб. Дай ми дума, че ще го пазиш в тайна.