![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Политбюро се раздвижва бавно — продължи Степан. — Трябва да им оставим достатъчно време да се карат помежду си. Можем да им изпратим още едно писмо. Но смятам, че не трябва да даваме гласност на мотивите си. Тогава изгледите да освободят Аврам ще се свият почти до нула. Трябва да ги държим в тайна, така че да не бъде накърнен авторитетът на правителството.
— Просто не зная… — рече баща му.
— Това е пакетна бомба — каза Степан, вдигнал в ръка произведението си.
Но Яков поклати глава.
— Имам много лошо предчувствие този път.
Късно същия следобед, облечен в обикновени работнически дрехи, които един от съквартирантите му беше зарязал да се търкалят неизползувани. Степан отиде на площад „Свердлов“ и мина покрай главния вход на Болшой театър с осемте му колони.
Отстрани имаше още няколко входа и денем никой от тях не се охраняваше. Избра този, който, най-много му заприлича на сервизен, и влезе. В сините си работнически дрехи и облечената върху тях сива ватенка изглеждаше като някой от разносвачите, на които никой не обръщаше внимание. Мъкнеше кашон, пълен с купища хартия, която можеше да мине за програми, но в действителност не беше нищо повече, от изхвърлени фактури, взети от камарата боклук наблизо.
— Търся гримьорните — свъсено каза Степан на първия човек, когото срещна по коридора. — Знаете ли къде са?
Човекът му посочи откъде да мине и скоро той се озова в друг коридор, където, изглежда, бяха стаите на изпълнителите. Всъщност, което и да е помещение в театъра щеше да му свърши работи, но защо да не се прицели колкото може по-високо? Коридорът беше пуст и той започна да отваря вратите една след друга. Ако изненадаше някого или някой изненадаше него, щеше да каже, че трябва да предаде този кашон на един от техническите ръководители и да се престори, че се е загубил. Но втората врата, която опита, не беше заключена и вътре нямаше никого. Остави кашона на пода и бързо претърси стаята. Сърцето му подскочи, когато намери тъкмо това, което му трябваше, при това толкова бързо — служебен, пропуск, оставен на масичката за гримиране от някаква балерина. Беше малък, и червен, с релефен златен печат. Бързо го пъхна в джоба си, грабна кашона с фактурите й отново излезе в коридора. Две балерини с къси полички минаха кикотейки се покрай него, но дори и не го погледнаха. Първата част от операцията протече успешно и в това нямаше нищо чудно. Хората в гримьорните се отнасят доста небрежно към нещата си.
Същата вечер Степан се върна в Болшой театър. Бомбата се състоеше от тръбичка с химикал, пъхната в пръчка динамит. Нямаше да е особено мощна, но щеше да гръмне много силно в огромния театър. Беше малка — два на двадесет сантиметра, така че чудесно се бе събрала в красивия букет цветя, завит в целофан.
Ако някой го погледнеше по-отблизо, веднага щеше да забележи устройството между цветята, но Степан беше пресметнал, че няма да има време за по-внимателна проверка. Служебният пропуск щеше да му помогне в това отношение, щяха да гледат на него като на служител в театъра, който носи цветя за някой важен посетител — член на ЦК, министър — от директора на театъра например.
Нощем Болшой театър е величествено осветен, колонадата му грее с кехлибарено сияние. Над осемте колони се издига поразителна фигура на Аполон, изправен на колесницата си. Вътре има красива барокова зала, щедро украсена с позлата и червен плюш, която побира почти три хиляди зрители.
Обикновеният руснак не може да види представленията, освен ако не е готов да чака на опашка безкрайни часове с надеждата, че малкото пуснати в продажба билети няма да се свършат. В голямата си част публиката се състои от по-привилегировани граждани — от Централния комитет, КГБ, Върховния съвет и Съвета на депутатите, от чужди дипломати и други такива. Украсените с орнаменти ложи често се заемат от хора с ранга на членове на Политбюро и семействата им.
Нощта беше студена и дъждовна. Степан почака в колата, докато тълпата пред театъра се стопи и всички закъснели влязоха. После, все още облечен в сините работнически дрехи, слезе и понесе букета към парадния вход на театъра.
Показа откраднатия си червен служебен пропуск на дебелата жена, седнала на стол до входа. За щастие, на тези пропуски нямаше снимка. С калиграфските си надписи повече приличаха на дипломи джобен формат.
Преди няколко минути Степан бе смачкал тръбичката с химикалите — не вървеше да го видят как я човърка пред всички. По неговите изчисления щеше да има на разположение десет минути, преди бомбата да избухне. Беше предвидил една минута за влизането си в театъра и две — да намери къде да остави букета. Идеалното място беше празна запазена ложа, чиито редовни посетители са заети някъде с нещо друго. Винаги имаше няколко празни ложи, макар рядко да оставаха непродадени билети. После — една минута, за да се измъкне благополучно от театъра, и бомбата щеше да гръмне.