V. [bg]

Което, обаче, изкарваше на преден план един интересен нюанс на полова неопределеност. Щеше да бъде доста весело, ако в края на това преследване Стенсъл застанеше лице в лице със собствената си самоличност, заразена от някакво подобие на душевен травестизъм. Пасмината ще се скъса от смях. Откровено казано, той не знаеше от какъв пол може да е V., нито дори от какъв биологически род и вид. Да продължава по-нататък, допускайки, че туристката Виктория и канализационната мишка Вероника представляват същата V., това съвсем не означаваше поставянето на въпроса за някакво душевно прераждане: само потвърждение, че неговото издирване е съгласувано с Голямото Търсене, с най-голямото съзаклятие на века, по същия начин, по който Виктория бе замесена в заговора за Вийсю, и Вероника имаше своето място в новия миши ред. Ако V. е исторически факт, значи тя продължава да действа сега, в този момент, защото върховният Безименен Заговор все още не е осъществен, въпреки че V. може да се окаже от женски род толкова, колкото и някоя лодка в морето или дадена нация.

В началото на май Айгенвалю запозна Стенсъл с „Гадния“ Чиклиц, президент на корпорацията „Йойодин“, притежаваща много разпръснати из цялата страна заводи и ангажирана с повече правителствени поръчки, отколкото би могла да изпълни. До към края на 40-те години „Йойодин“ бе действувала спокойно под наименованието „Играчки Чиклиц“, с един малък независим магазин-цех за играчки в предградията на Нътли, щата Ню Джърси. Неизвестно по каква причина, по онова време американските деца били обхванати от едновременна и психопатична страст към простите жироскопи, задвижвани от конец, навит около въртяща се пръчица, нещо като пумпал. Чиклиц, който съзрял потенциални пазарни възможности в това, решил да разшири производството. Почти бил успял да завоюва монополна позиция в пазара на жироскопи-играчки, когато магазинът му бил посетен от група ученици-екскурзианти, които му подсказали, че тези играчки действуват на същия принцип като жирокомпасите. „Като ’кво?“, попитал Чиклиц. Те му обяснили принципа на действие на жирокомпасите, разяснили му също и туй-онуй за скоростта и свободното въртене. Чиклиц смътно си припомнил прочетеното в някакво търговско списание, че правителството непрекъснато търсело фирми, на които да възложи производството на такива неща. Използвали ги в корабите, самолетите и напоследък в ракетите. „Ами защо не?“, казал си той. По същото време възможностите за дребния бизнес в тази област били описвани като богати. Чиклиц започнал да изработва жирокомпаси за изпълнението на държавни поръчки. Много скоро след това се включил в производството на прецизни телеметрични съоръжения, компоненти за измерителни уреди, малогабаритни свързочни инсталации. Продължил да разширява производството, да купува, да слива своите предприятия с други фирми. Сега, седем-осем години по-късно, той вече бе създал една империя от взаимнообвързани фирми, контролираща производството на самолетни корпуси и двигатели, командни системи за насочване, оборудване за наземна поддръжка, системи за управление. Някакъв новоназначен инженер му пояснил, че „дин“ е измерителна единица за сила. И така, за да символизира скромното начало на империята Чиклиц и да внуши идеята за сила, предприемчивост, инженерни умения, а също и солидна индивидуалност, той бе нарекъл компанията „Йойодин“.