V. [bg]

Слязоха долу с препълнения асансьор, притиснати един до друг, тя спокойно загърната в сив шлифер. В метрото, при подвижната преграда, Рейчъл пусна два жетона за тях.

— Хей — запротестира Бени.

— Ти нямаш пари — поясни тя.

— Все едно че съм жиголо. — Наистина точно такова бе усещането му. Винаги ще се намерят 15 цента, може би половин парче салам в хладилника, нещо, с което тя да го нахрани.

Рейчъл реши да настани Профейн при Уинсъм, а тя да поеме грижата за прехраната му. Апартаментът на Уинсъм бе известен на Пасмината като „уестсайдския приют“. Имаше място за всички и на Уинсъм не му пукаше кой спи там.

На другия ден Пиг Бодайн се появи пиян в квартирата на Рейчъл, преди вечеря. Търсеше Паола, която бе излязла, неизвестно къде.

— Хей, мой човек — викна той на Профейн.

— О, приятелче — откликна Бени. Отвориха по бира.

Скоро Пиг ги замъкна в Музикален клуб „Нота V“, да слушат Маклинтик Сфиър. Рейчъл седна и се съсредоточи в музиката, а Пиг и Профейн започнаха да споделят морски истории и различни спомени. През една от паузите, Рейчъл отиде на масата на Сфиър и разбра, че той бе подписал с Уинсъм договор да подготви две дългосвирещи плочи за „Необичайни звукозаписи“.

Поговориха малко. Паузата свърши. Квартетът отново застана на подиума, музикантите побърникаха инструментите, започнаха с една композиция на Сфиър, озаглавена „Хипнотизирай приятеля си“. Рейчъл се върна при Пиг и Профейн, които обсъждаха Папи Ход и Паола. Каква съм идиотка, идиотка, мислено изруга тя, къде го доведох? Защо ми трябваше да го водя тук?

На другата сутрин, неделя, тя се събуди с лек махмурлук. Уинсъм бе отвън, блъскаше с юмрук по вратата.

— Днес е почивен ден — изпъшка Рейчъл. — Какво има, дявол да го вземе?

— Не се сърди, мили отче-изповедниче — призова я Уинсъм. Имаше вид сякаш не бе спал цялата нощ.