Последната одисея [bg]

Човекът, когото не беше видяла преди отлитането от яхтата, беше баща й. Той не се беше сбогувал с нея. Срамуваше ли се, или просто беше зает покрай срещата на върха на ЕС? Запита се дали ще го види отново. Дори изпита инстинктивно болка от тази мисъл. Все още не можеше да свърже човека, когото беше познавала от трийсет години, с този, който бе показал истинското си лице през последните два дни. Трудно е да загърбиш миналото.

„И може би ще се срещнем отново“.

Представи си „Зорницата“, летяща на юг от Гибралтар на подводните си криле покрай мароканския бряг. Знаеше, че нито Фират, нито баща й биха пропуснали да са наблизо, ако бъде открито нещо в тези планини.

Хеликоптерът попадна във въздушна яма и се разтресе достатъчно силно, за да събуди монсеньор Роу. Той се намръщи и се изправи в седалката си. Изцъклените му очи забелязаха Елена, която се взираше мрачно в него.

— Не се измъчвай толкова, дете мое — рече Роу, като заваляше леко думите. — Ти ще ни помогнеш да върнем Агнеца в този ужасен свят. Разбиването на портите на Тартар ще отбележи началото на Армагедон. Адските оръжия и радиоактивният огън ще се отприщят в горещите точки на света, ще дестабилизират регион след регион, ще разпалят война след война, докато самите морета не пламнат. Едва тогава светът ще бъде прочистен от покварата и Божият трон ще бъде готов за Неговото завръщане. И когато Той дойде, най-сетне ще настъпи истински и вечен мир.

Елена се намръщи.

— Кажи това на онези, които бяха убити в Кастел Гандолфо. И на равин Файн.

— Всички те са мъченици. — Роу махна пренебрежително с ръка на тревогите й. — Хауард знаеше какво прави, разбираше важността на саможертвата. Дори простреля собственото си ухо, за да убеди американците, че сме били отвлечени, да спечелим съпричастието ти.

Замаяна, Елена се облегна назад. „Дори равин Файн“. Тя знаеше, че двамата духовници са се познавали от университетските си години, но никога не беше подозирала, че и равинът е бил част от всичко това. А трябваше да се досети. Спомни си разказа на баща си как апокалиптите имали свои представители във всички религии и дори сред атеистите.

— Баща ти постъпи прибързано, подтикван по-скоро от ярост, отколкото от здравия си разум, като отне така неочаквано живота на Хауард — продължи Роу. — Нос това демонстрира много ефектно нашата всеотдайност към делото.

Елена се извърна, ужасена от това безсърдечие. Беше постъпила като пълна глупачка в библиотеката. Заради изтощението си беше изпуснала езика. Когато монсеньорът я беше попитал къде ще търсят по испанския бряг, тя беше казала нещо глупаво: Сякаш това много ще им помогне. Явно думите й са били достатъчни, за да разкрие, че търсенето на град Тартес цели да ги заблуди. Малко след това Роу беше изведен за едно от многото му посещения до тоалетната — все пак той беше възрастен човек. Елена не беше имала причини да си помисли, че има нещо нередно. А петнайсет минути по-късно след завръщането му Кадир отново го беше отвел от библиотеката.