Мозайка от убийства [bg]

— Той е бил болен.

— Да, както стана ясно. Но не спомена пред мен нищо за това, госпожице Райланд. Обади ми се в събота вечерта. Сигурно съм един от последните хора, разговаряли с него, докато все още е бил жив.

Едва не го поправих, че нямаше да му е било толкова лесно да разговаря с него, след като вече не е жив. Не можех да спра да мисля като редактор. Вместо това го попитах:

— Ще ми кажете ли за какво точно разговаряхте, господин Кан? И каква беше причината да го посетите в неделя? Знам, това не е моя работа, но…

Последните ми думи бяха придружени с усмивка, която трябваше да изразява съчувствие и молба да ми се довери.

— Е, сигурно няма нищо лошо в това да ви разкажа сега, след случилото се. В дома на Алан бяха настъпили определени промени и той беше решил да промени завещанието си. В действителност аз вече бях съставил нова версия на завещанието и му я носех, за да я обсъдим. В понеделник трябваше да я подпише.

— И смяташе да изключи Джеймс Тейлър от него — казах аз.

Той се намръщи.

— Простете, но не мога да навляза в такива подробности. Не смятам, че това би било уместно, след като…

— Не се тревожете, господин Кан. Той ни писа в издателството. Съобщи ни дори за това, че смята да отнеме живота си. И в писмото му се споменаваше, че Джеймс вече не присъства в неговото завещание.

— Отново ще кажа, че според мен не е уместно да коментирам онова, което е обсъждал с вас.

Кан се поколеба и въздъхна:

— Но ще бъда честен с вас и ще кажа, че понякога ми беше доста трудно да разбера тази страна от живота на Алан.

— Имате предвид сексуалната му ориентация?

— Не. Разбира се, че не. Изобщо нямах предвид това! Говоря за живота с партньор, който беше толкова по-млад от него…

Кан видимо се затрудняваше да балансира различните си предразсъдъци. В дигиталната рамка изплува снимка, на която жена му го държеше под ръка.

— Знаете ли, аз доста добре познавах госпожа Конуей.

Бях срещала Мелиса Конуей няколко пъти на различни събития, свързани с издателския бизнес. Беше ми направила впечатление на мълчалива и напрегната жена. Винаги изглеждаше така, сякаш знаеше, че всеки момент ще се случи нещо ужасно, но не иска да говори за това.

— Откъде я познавахте? — попитах аз.

— Ами всъщност тя доведе Алан в нашата кантора. Когато купиха първата си къща в графство Съфолк — която беше в Орфорд — тя се обърна към нас, за да подготвим документите за изповядване на сделката при нотариуса. Разбира се, за голямо съжаление, след няколко години двамата се разделиха. Нашата кантора не работи по развода, но Алан се обърна към нас след това, когато реши да купи имението „Аби Грейндж“ — или „Риджуей Хол“, както се наричаше тогава. Всъщност той му смени името.

— Знаете ли къде живее тя сега?

— Тя се омъжи повторно. Доколкото знам, живее някъде близо до Бат.

Заех се да си припомням онова, което ми беше казал току-що. Саджид Кан беше съставил новото завещание и го беше занесъл на Алан в неделя сутринта. Но когато беше пристигнал в дома му…