![Катерина де Медичи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/3/katerina-de-medichi-bg-download.jpg)
Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
Устните му бяха изопнати от сдържан гняв, очите му – яростно присвити. Беше много висок мъж, а аз – много дребна жена. Поклоних се ниско и застинах, свела глава.
– Ваше Величество.
Последва толкова дълга тишина, че най-сетне се осмелих да вдигна поглед.
Видях протегнатата ръка на Анри. В разтворената му длан лежеше медальонът с медения и рубинения талисман, която бях дала на Франсоа.
– Какво е това, мадам?
– Най-обикновени амулети, Ваше Величество – отговорих спокойно. – За добро здраве на дофина.
– Не искам синът ми да се забърква в тази... мръсотия! – Хвърли медальона в празната камина. – Ще наредя да го изгорят!
– Анри, амулетите са безвредни – изправих се бързо. – Полезни са, изработени са в съответствие с научните принципи на астрологията и математиката.
– Противни са – възрази той. – Знаете какво мисля. И въпреки това сте ги дали на сина ни!
– Нима вярвате, че ще дам на детето си нещо зловредно? – настръхнах.
– Виновен е магьосникът ви. Трови ума ви и ви внушава, че се нуждаете от него. Предупреждавам ви, Катрин, че ще ви е по-лесно, ако го отпратите днес, а не по-късно!
– Не възнамерявам да го отпращам! – възнегодувах. – Заплашвате ли ме, Анри?
Той издиша бавно, на пресекулки. Мрачна неумолимост замени гнева му.
– Преди два месеца изпратих петиция до папата с молба да създам френска инквизиция.
Замръзнах.
– Миналата седмица Негово Светейшество удовлетвори молбата ми. Назначих Шарл дьо Гиз за Велик инквизитор. Представяте ли си, мадам, как се почувствах, когато праведният кардинал ми даде... това? – Той посочи с погнуса камината. – Как се е почувствал той, когато уплашената му племенница Мария му го е занесла?
Мария, коварната Мария. Длъжна бях да предвидя, че Франсоа е неспособен да скрие каквото и да било от нея.
– И какво ще направите, Анри? Ще изправите съпругата си пред трибунала на Инквизицията?
– Не – поклати глава той. – Ще проявите мъдрост обаче, ако съобщите на магьосника си, че кралският двор вече не е безопасно място за него.
Усетих как бузите ми пламват.
– Ако го арестувате, няма ли да насочите вниманието към мен? Няма ли да посеете мълви, които ще навредят на Короната?
– Има начин да не ви замесвам – отвърна студено той. – Чухте съвета ми, мадам.
Същия следобед извиках Руджиери в кабинета си. Не го поканих да седне – нямаше време. Протегнах му кадифена кесия, пълна със златни екюта.
– Кралят е организирал инквизиция. Ще бъдете сред първите ѝ жертви. Вземете ги, напуснете Париж и не издавайте кой сте, където и да отидете. Пред страничния вход ви чака карета. Кочияшът ще ви помогне да си съберете багажа.
Руджиери сключи ръце зад гърба си и извърна лице. В тесния ми кабинет нямаше прозорци, но той сякаш намери пролука и се взря някъде далеч отвъд.
– Не мога да ви оставя – той впи проницателните си очи отново в мен. – Назрява опасност, кралице. Настъпи четирийсетата година на краля.
– Няма война – възразих спокойно. Пуснах кадифената кесия върху писалището между нас. – А ако избухне война, няма да позволя на Анри да се бие. Знаете го, мосю. Не ме измъчвайте.
– Никога не бих ви измъчвал – отвърна той. – Помислете обаче – има битки дори когато няма война.
– Какво намеквате? – настоях. – Казвате ми, че магията ви е безполезна?
Той запази влудяващо спокойствие.
– Всяка магия, колкото и да е могъща, има ограничения.
Тръпки пролазиха по гръбнака ми.
– Защо ме наскърбявате? – прошепнах. – Опитвам се да ви помогна.
– А аз се опитвам да помогна на вас. Няма да си тръгна, докато животът ми не се окаже в опасност.
Придадох на очите, на гласа си, на позата си неумолима властност.
– Аз съм ваша кралица. Заповядвам ви да заминете.
С неописуема грубост той ми обърна гръб и се запъти към вратата. Спря пред нея и ме погледна през рамо. Долових лудешки искри в очите му, дяволския пламък, който бях зърнала преди повече от трийсет години, когато някой от враждебната тълпа ме бе уцелила с камък.
– А аз съм Козимо Руджиери, предан на вас, Катерина де Медичи. Няма да ви изоставя, докато не ме принудят.
Излезе и затвори тихо вратата.
Не му проговорих дни наред. Думите и безочието му ме разтърсиха и същевременно ме изпълниха с безпокойство – за него и за Анри. Наредих на шпионите си да следят зорко краля и кардинала на Лорен.