Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Аз вървях до нея, достатъчно близо да я хвана за лакътя, ако се наложеше.
Маджа, напомних си, беше излекувала Касиан и Азриел — и още безброй ранени елфи. Изцерила бе крилата на Рис по време на Войната. Изглеждаше древна, но не се съмнявах в силата й, нито в желанието й да помага на пациентите си.
Лечителката не благоволи да отговори на Неста, докато не преодоляхме стълбището. Люсиен вече ни чакаше във всекидневната, а Мор беше в трапезарията. И двамата се изправиха, но не напуснаха стаите си, сякаш заели позиции в двата фланга на фоайето.
— Ами, така — отвърна най-сетне Маджа, преценявайки с поглед първо Неста, а сетне и мен. — Не откривам нищо нередно. Тялото й е добре; прекалено измършавяло и с потребност от храна и свеж въздух, но иначе му няма нищо. А що се отнася до съзнанието й… не смогвам да проникна в него.
Примигнах насреща й.
— Има щит?
— Тя е възкресена от Котела — обясни лечителната, надзъртайки отново към Неста. — Вие не сте като всички нас. Не мога да достигна местата, където е оставил най-дълбока следа. — Съзнанието. Душата. Тя ми стрелна предупредителен поглед. — И на ваше място не бих опитвала, господарке.
— Но смяташ ли, че макар да е добре наглед, вътрешно й се е случило нещо? — настоя Неста.
— И преди съм си имала работа с жертви на душевна травма. Симптомите й определено отговарят на такива невидими рани. Но… била е възкресена от нещо, което не разбирам. Питате дали има нещо нередно с нея. — Маджа сякаш задъвка думите. — Не ми харесва това определение. Нередно. Бих казала, че е различна. Променена.
— Можем ли да й помогнем някак? — процеди през зъби Неста.
Древната лечителка кимна с брадичка към Люсиен.
— Вижте дали той може да й помогне. Ако някой изобщо е способен да усети нещо лошо в нея, то това ще е другарят й.
— Как.
Думата прозвуча не като въпрос, а като гневна заповед.
Тъкмо се канех да смъмря Неста за невежливото й поведение, но Маджа й отвърна, като че приказваше на малко дете:
— Другарската им връзка. Тя е мост между душите им.
Тонът на лечителната накара сестра ми да настръхне, но Маджа вече куцукаше към входната врата. На излизане отново посочи Люсиен.
— Поседи при нея. Просто си поговорете, усети я. Провери дали ще доловиш нещо. Но не я притискай.
След това си тръгна.
Завъртях се към Неста.
— Можеше да проявиш малко уважение, Неста…
— Извикай друг лечител.
— Защо, за да изгониш и него с поведението си?
— Извикай друг лечител.
Мор тръгна към нас с измамливо спокойствие и Неста втренчи в нея изпепеляващ поглед.
Срещнах очите на Люсиен.
— Ще опиташ ли?
Неста му се озъби:
— Да не си посмял…
— Млъкни! — срязах я аз.
Неста примигна смаяно.
Оголих зъби насреща й.
— Ще опита. И ако не намери нищо странно, ще извикаме друг лечител.
— И какво, ще я довлечеш тук ли?
— Ще я поканя.
Неста се обърна към Мор, която все още ни наблюдаваше от свода към трапезарията.
— А ти какво ще правиш през това време?
Мор й се усмихна едва-едва.
— Ще остана при Фейра. За да следя как се развиват нещата.
Люсиен измърмори под нос, че нямало нужда да го следят, и трите го стрелнахме изпитателно.
Той просто вдигна ръце, заяви, че искал да се поосвежи, и тръгна по коридора.
Глава 29
По-неловки трийсет минути не си спомнях да съм преживявала.
Двете с Мор пийвахме студен ментов чай до прозореца. Писмата от тримата Велики господари още си стояха на масичката между столовете ни, а ние се преструвахме, че гледаме слънчевата улица под нас и децата на Върховни и нисши елфи, които се шляеха насам-натам с хвърчила, знаменца и какви ли не други играчки.
През това време Люсиен и Илейн седяха в напрегнато мълчание до поугасналата камина с недокоснат чаен сервиз на масичката между тях. Не се осмелих да попитам дали Люсиен се мъчи да проникне в съзнанието й, или усеща връзка, подобна на моста от черен диамант между двама ни с Рис. Дали една нормална другарска връзка е съвършено различна от нашата.
Нечия чаена чаша издрънча леко в чинийката и двете с Мор надзърнахме към тях.
Илейн беше взела чашата си и сега пиеше от нея, без дори да поглежда Люсиен.
Сигурна бях, че Неста, изолирана в трапезарията отвъд коридора, е проточила врат да види какво става.
И се уверих в това, когато Амрен я смъмри да не се разсейва.
Двете издигаха стени в съзнанията си. Амрен ми го бе обяснила, когато нареди на Неста да седне срещу нея на масата в трапезарията.
Сестра ми се учеше да долавя стените, да открива дупките, които Амрен беше пробила в тях. И да ги затваря. Мистериозните предмети в Двора на Кошмарите не й бяха помогнали да разбере какво точно се очаква от нея, ето защо опитваха по този начин — с различни невидими обекти. Магията не била само светкавици и заря, обявила бе Амрен, преди да ме изгони от стаята.