Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Фабриций беше свикнал с покровителствените маниери на Флак, но все пак ги намираше за дразнещи.
— Ти не беше там. Боите и инсубрите не са слабаци — изръмжа той. — Не помниш ли Теламон? Добре, че сложихме бързо край. Стотици наши войници бяха избити, а още повече ранени.
Флак се изчерви.
— Извинявай. Нямах намерение да омаловажавам твоите усилия и тези на загиналите мъже.
— Добре — отвърна Фабриций. — Но това не променя факта, че още преди три месеца трябваше да сме в Иберия!
Флак направи помирителен жест.
— Сега поне сме в Масилия. Скоро жителите на Сагунт ще бъдат отмъстени.
— Не мислиш ли, че е малко късно за тях? — кисело отвърна Фабриций. Отказът на Сената да действа беше обрекъл жителите на Сагунт и това тежеше на съвестта му. И продължаваше да тежи.
— Хайде стига — каза Флак. — Говорили сме неведнъж за всичко това.
— Знам — разгорещено отвърна Фабриций. — Но един съюзник на Рим никога не би трябвало да бъде третиран така, както стана със Сагунт.
Гласът на Флак стана по-мек.
— Знаеш, че съм съгласен с теб. Нима не говорих неведнъж в Сената за безчестието, задето изоставихме града?
— Говореше. — „Макар че сигурно си знаел, че думите ти нямат особено значение“, добави Фабриций наум. Все пак речите му бяха добри и показваха приятна войнствена страна в характера на потенциалния му зет.
— Слава на боговете, че служим под командването на Публий, а не на Тиберий Семпроний Лонг — каза Флак. — Ще видим сражения много по-скоро от тях. За последно чух, че флотът на Лонг щял да бъде готов най-рано след месец.
— Направо влудяващо.
— А пък ние можем да отплаваме веднага щом попълним запасите си от храна и вода. — Флак се заигра с украсената дръжка на меча си.
— Да не пропускаме да чуем и информацията на местните шпиони — предупреди го Фабриций. — Вече няколко месеца няма никакви вести за Ханибал.
— Защото гугата си седи на косматия задник в Иберия, налива се с тамошно вино и чака да пристигнем при него! — подигравателно отвърна Флак.
— Може и да е така — усмихна се Фабриций. — Но да знаеш предварително означава да си готов.
Той нямаше никаква представа, че следващите няколко часа щяха да докажат верността на думите му.
Ханибал вече не беше в Иберия.
Според капналите от умора масилиски пратеници, пристигнали на плувнали в пот коне, той се намираше на не повече от един ден марш.
Флак и останалите старши офицери бяха незабавно повикани в щаба на Публий — огромна палатка в центъра на един от временните лагери на легионите. Фабриций беше приятно изненадан, когато получи същата заповед след по-малко от час. Когато пристигна, видя Флак да стои отвън с другите висши офицери, сред които беше и Гней, по-големият брат на Публий, бивш консул, а сега негов легат, или пръв заместник. Фабриций отдаде чест и кимна на Флак. За негова изненада бъдещият му зет почти не му обърна внимание. Изражението му беше толкова буреносно, че Фабриций се зачуди какво ли е станало преди малко. Нямаше време да научава — офицерът начело на охраната го въведе веднага вътре.
Публий разговаряше оживено с млад масилиски войник до маса, на която беше разстлана грубо нарисувана карта. И двамата носеха елинистични бронзови нагръдници, многопластови птериги, защитаващи слабините и бедрата им, и бронзови наколенници. Дори за неопитното око обаче не оставаше съмнение кой е главният. Бронята на масилиеца беше добре изработена, но от тази на Публий, върху която имаше великолепно изображение на лицето на Херакъл, буквално лъхаше на качество и богатство. Същото можеше да се каже за богато украсения му атически шлем, оставен на един стол без облегалка. Макар че масилецът се извисяваше над сивокосия консул, самоувереността на Публий напълно компенсираше разликата в ръста. Фабриций беше опознал донякъде главнокомандващия и го харесваше. Спокойното присъствие и прямотата на Публий бяха популярни сред всички, от обикновените войници до военните трибуни. Брат му Гней беше същият.
Публий вдигна очи.
— А, Фабриций! Благодаря, че дойде.
Фабриций отдаде чест.
— С какво мога да бъда полезен?
— Първо да те запозная с командира на отряда, който ни донесе драматичните новини. Фабриций, това е Клеарх. Клеарх, това е Фабриций, за когото споменах.
Двамата си кимнаха учтиво.
— Несъмнено вече си наясно къде се намира Ханибал — каза Публий. — Човек трябва да е глух, за да не е чул.