Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Големите компании са слаби в иновациите, защото са твърде бюрократични, в статуквото са преплетени твърде много интереси и са престанали да обръщат внимание на интересите, актуални и потенциални, на клиентите си. Така, за да процъфти иновацията, трябва да има общество, икономика, която насърчава или поне позволява на аутсайдерите, претендентите и рушителите да се закрепят. Това означава откритост към конкуренцията, което исторически е изненадващо рядка черта в повечето общества. В цялата история монарсите са били привикнали да раздават монополи било то на търговски компании, занаятчийски гилдии, или на държавни предприятия.
Единствено конкуренцията прави една голяма компания иновативна. Супермаркети на вериги като „Уолмарт“, „Теско“ и „Алди“ през последните десетилетия предлагат на клиентите си неспирен поток иновации – баркодове, скенери, товарни рампи от камион на камион, предварително измити салати, готови ястия, продукти със собствена марка, карти за лоялност и т.н. Няма никакво съмнение, че ако тези фирми бяха национални монополи, иновациите щяха да са по-бавни или направо да липсват. Голяма част от иновациите в сектора с търговия на дребно идва отвън: фирмите дебнат за нови технологии, които могат да използват.
Преди няколко години някои големи компании признаха, че не могат да разчитат вътрешните отдели за изследване и развой да им осигурят иновациите, необходими да ги поддържат конкурентни. „Проктър и Гембъл“ е хубав пример. Ето какво обясняват двама от ръководителите на гиганта през 2006 г.:
„През 2000 г. ни беше ясно, че нашият модел „изобрети си сам“ не е способен да поддържа високо ниво на върхов растеж. Експлозията от нови технологии оказваше все по-силен натиск върху бюджета ни за иновации. Продуктивността ни в изследванията и развоя беше спаднала, а степента на успеха на иновациите – процентът нови продукти, които изпълняваха финансовите цели – беше застинала на около 35 процента“.
Изпълнителният директор А. Дж. Лафли се заел да промени културата на „Проктър и Гембъл“, като привлякъл половината от иновациите от външни източници. Тази стратегия на „отворена иновация“ оказала желания ефект и „Проктър и Гембъл“ повишил темпото на пускане на успешни нови продукти.
Съвършената форма на откритата иновация е софтуерът с отворен код. Някога това бил ексцентричен, бохемски клон на индустрията, населен от мечтатели, които искали светът да няма граници и да няма собственост. „Фрий Софтуер Фондейшън“ на Ричард Столман през 1980-те години се опълчил срещу патентования софтуер на големите фирми и заложил на идеята, че потребителите биха могли да допринесат за иновацията. Той разработил ГНУ (което е съкращение от Гну Не е Уникс), за да хвърли ръкавицата на работещите под „Уникс“ системи. През 1991 г. Линус Торвалдс изобретил операционната система „Линукс“ с отворен код, която включвала черти от ГНУ, и постепенно превзел по-голямата част от компютърния свят, сдобил се с пълно превъзходство на пазара за суперкомпютри, а наскоро колонизира и пазара на мобилни телефони чрез устройствата с „Андроид“ на „Гугъл“. През 2018 г. IBM обяви, че ще плати около 30 милиарда долара за „Редхет“, фирма, разработваща софтуер с отворен код. „Амазон“ доминира в облачните технологии чрез „Амазон Уеб Сървисис“, базирани изцяло на софтуер с отворен код. Така софтуерният свят все повече се превръща в място на открито и свободно споделяне на иновации, неоградена прерия. Ефектът не само не възпира иновациите, но явно ги насърчава. „Линукс Фондейшън“ в момента има хиляди проекти с отворен код, за да „впрегне силата на развитието на отворения код, за да подхрани иновацията с безпрецедентна скорост и мащаб“.