В долината на смъртта

— Благодаря. Вие бяхте избавен от едно ужасно положение. Но известно ли ви е и че все още не се намирате извън всяка опасност?

— За съжаление! Имате предвид навярно физическото ни състояние? Ние сме отровени и дори да ангажираме лекарска помощ, много е съмнително дали ще възвърнем напълно здравето си.

— Е, не губете и тук надежда!

— Аз не го и правя. За щастие пещите и тигелите се намираха горе на хълма, където въздухът имаше безпрепятствен достъп и отнасяше вредните изпарения.

— Това действително е било благоприятно обстоятелство. Но като заговорих за опасността, в която все още се намирате, имах предвид не здравословното ви състояние, а нещо друго: Ролан се връща от своя излет и води със себе си неколкостотин индианци мохаве.

— Боже мой! Тогава да бягаме, докато е още време!

— Да бягаме? Какво ви дойде на ума! Толкова бързо един уестман не напуска полесражението.

— Извинете! Не ми беше в намерението да ви уговарям за някоя страхлива постъпка. Исках само да кажа, че сме отново загубени, ако се оставим да ни заварят тук индианците. Нека сега се махнем, а после да се върнем с полицейски ескорт и да го арестуваме оня.

— Това ще е най-големият гаф, който бихме могли да извършим — усмихна се Олд Файерхенд спокойно.

— Значи предложението ми не намира отклик при вас?

— Не, съвсем не. Мислите ли, че по-късно ще заварим Ролан все още тук? Когато при връщането си не намери тук затворниците не ще и съмнение, че ще се покрие с най-голяма бързина. Не. Оставаме да го дочакаме.

— Това е безумна смелост! Помислете за нашето състояние! Вие и Херман сте единствените здрави. Ние останалите сме негодни за някаква отбрана.

— Имаме помощници. Зад Ролан и неговите триста мохаве идват неколцина приятели с четиристотин апачи и марикопи. Те го следват по петите.

— По време на ездата нашите съюзници ще се оставят ли да бъдат видени от мохавите? — взе думата сега Херман.

— Разбира се. Аз ги посъветвах. Те трябва да гонят враговете, да не им позволяват отдих, за да нямат онези време да предприемат нещо срещу Елми.

— Мили Боже, Елми! — изплъзна се от Мартин Адлер, защото при това име разказът на брат му Херман за отвличането на любимото момиче и баща й отново оживя в сърцето му. — Трябва да й помогнем!

— Аз ще потегля веднага — заяви Олд Файерхенд.

— Ще потеглите? — попита Херман зачуден. Не казахте ли, че ще изчакаме тук Ролан?

— Да, вие ще останете тук, но аз трябва да тръгна.

— И накъде се каните да яздите посред тая тъмница?

— Срещу мохавите. Ще отида да доведа подкрепление. Та нали нашите приятели следват враговете по петите. Ще поискам от Винету да ми даде един отряд апачи и ще ги поведа бързо насам, без Ролан нещо да забележи. Така ще оставим него и мохавите между два огъня.