Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Плъхът квичеше като прасе и дереше лицето и шията на Рон, опитвайки се да избяга.
— Те имат… право… да узнаят… всичко — задъхваше се Лупин, като все още се мъчеше да удържи Блек. — Рон се е грижил за него през всичките тези години! А има неща, които и аз не разбирам! Ами Хари… Поне на Хари дължиш истината, Сириус!
Блек престана да се съпротивява, но хлътналите му очи не се отместваха от Скабърс, който се бе вкопчил в изхапаната, издрана и кървяща ръка на Рон.
— Добре тогава — рече Блек, без да отмества поглед от плъха. — Кажи им каквото щеш, но побързай. Искам най-сетне да извърша убийството, заради което лежах в затвора…
— Вие и двамата сте си изгубили ума — каза Рон разтреперан, поглеждайки към Хари и Хърмаяни за подкрепа. — Омръзна ми всичко това. Махам се.
Той се опита да се изправи на здравия си крак, но Лупин отново вдигна пръчката си и я насочи към Скабърс.
— Сега ще ме изслушаш, Рон — кротко му каза той. — Само дръж здраво Питър, докато ти говоря.
— ТОЙ НЕ Е ПИТЪР, ТОЙ Е СКАБЪРС! — кресна Рон и се опита пак да напъха плъха в предния си джоб, но Скабърс се съпротивяваше с всички сили.
Рон залитна и загуби равновесие, но Хари го подхвана и го бутна да легне на кревата. После, без да обръща внимание на Блек, се обърна към Лупин.
— Имало е свидетели, които са видяли как е умрял Петигрю — каза той. — Цял куп свидетели…
— Но не са видели онова, което всъщност е станало — яростно се обади Блек, гледайки как Скабърс се бори в ръцете на Рон.
— Да, всички мислеха, че Сириус е убил Питър — продължи Лупин. — Аз самият го вярвах… докато не видях името му на картата тази вечер. Защото Хитроумната карта никога не лъже… Питър е жив и Рон го държи, Хари.
Хари се обърна към Рон и погледите им се срещнаха в мълчаливо съгласие — Блек и Лупин бяха загубили разсъдъка си. В тяхната история нямаше никакъв смисъл. Как можеше Скабърс да е Питър Петигрю? Блек явно все пак бе превъртял в Азкабан… Но защо и Лупин се хващаше на тази въдица? Тогава се обади Хърмаяни, мъчейки се да успокои треперещия си глас, за да накара професор Лупин да говори разумно.
— Вижте, професор Лупин… Скабърс не би могъл да е Петигрю… Това просто е невъзможно и вие добре го знаете…
— Защо да е невъзможно? — спокойно й отвърна Лупин, все едно че бяха в клас и Хърмаяни просто бе забелязала проблем в експеримента с гриндилоу.
— Защото… защото все някой щеше да знае, ако Петигрю е бил зоомаг. Учихме за зоомаговете при професор Макгонъгол. Проверих в библиотеката, докато си пишех домашното — в министерството има картотеки с имената на вещиците и магьосниците, които могат да се превръщат в животни. Там е отбелязано и какви точно животни стават, характерните им белези и всичко… А аз отидох да потърся името на професор Макгонъгол и видях, че през този век е имало само седем зоомагове, но името на Петигрю не фигурира в този списък.
Хари дори не успя да се възхити мислено на старанието, което Хърмаяни бе положила за домашното си, защото Лупин избухна в смях.
— Отлично, Хърмаяни! — каза той. — Само че в министерството изобщо не разбраха, че в „Хогуортс“ се подвизават трима нерегистрирани зоомагове.
— Ако ще им разказваш историята, побързай, Ремус — сопна му се Блек, който още следеше всяко отчаяно движение на Скабърс. — Чаках дванайсет години и повече няма да чакам.
— Добре… но и ти трябва да ми помагаш, Сириус — съгласи се Лупин. — Аз знам само началото…
Лупин изведнъж млъкна. Зад него нещо силно изскърца. Вратата на спалнята се бе отворила от само себе си и петимата извърнаха погледи към нея. Лупин излезе и се огледа навън.
— Няма никой…
— Тук има призраци! — подсети ги Рон.
— Не е вярно — каза Лупин, гледайки все още озадачено към вратата. — В Къщата на крясъците никога не е имало призраци. Аз издавах писъците и воя, чувани от селяните.
Той отметна сивеещата коса от очите си, замисли се за момент и продължи:
— Оттам започна всичко. Откакто станах върколак. Нищо не би се случило, ако не бях ухапан… и ако не бях толкова дързък…
Сега той изглеждаше нещастен и уморен. Рон отвори уста да го прекъсне, но Хърмаяни, която наблюдаваше Лупин много внимателно, го спря: „Шшшшшт!“
— Бях много малко момче, когато бях ухапан. Родителите ми опитаха всичко, но по онова време все още нямаше лек. Отварата, която професор Снейп измисли за мен, е съвсем ново откритие. Тя ме предпазва, разбирате ли? Ако я взимам пред седмицата преди пълнолуние, запазвам разсъдъка си и след като се преобразя… Така мога да се свия в кабинета си като безопасен вълк и да чакам луната да почне да намалява отново. Преди да бъде открита съхранителната отвара, веднъж в месеца се превръщах в същинско чудовище. Явно беше невъзможно да уча в „Хогуортс“. Другите родители нямаше да се съгласят децата им да бъдат изложени на опасността, която представлявах. Точно тогава Дъмбълдор стана директор и прояви съчувствие. Каза, че ако вземем необходимите предпазни мерки, нямало причина да не ходя на училище…