Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Е… значи си разбрал за змейовете, а?
Хари не отговори веднага. Точно от това се боеше… Но както не бе казал на Седрик, така в никакъв случай нямаше да каже и на Муди, че Хагрид бе нарушил правилата.
— Няма нищо — рече професорът, седна и с пъшкане опъна дървения си крак. — Измамата е традиционна част от Тримагическия турнир.
— Аз не съм мамил никого! — остро възрази Хари. — Беше си чиста случайност, че разбрах…
Муди се ухили.
— Не обвинявам теб, момче. От самото начало разправям на Дъмбълдор, че той може да си остане почтен, щом така иска, но старият Каркаров и Максим не са като него. Сигурно са казали всичко на своите ученици. Искат на всяка цена да спечелят. Искат да победят Дъмбълдор. Непременно държат да покажат, че той с нищо не е по-добър от тях.
Муди пак се изсмя и магическото му око се завъртя толкова бързо, че на Хари едва не му се зави свят да го следи.
— И така… имаш ли вече някакви идеи как ще минеш покрай змея? — попита Муди.
— Не — призна Хари.
— Е, аз няма да ти кажа — избоботи Муди. — Не обичам да има привилегировани, такъв съм си. Само ще ти дам няколко добри и важни съвета. Първият е: използвай своите умения.
— Нямам такива — изрече Хари, преди да се усети.
— Какво? — изръмжа Муди. — Щом аз ти казвам, че имаш сили, значи имаш. Помисли в какво си най-добър.
Хари опита да се съсредоточи. В какво всъщност беше най-добър? Е, не бе чак толкова трудно да се досети…
— В куидича — глухо отвърна той, — което изобщо не…
— Точно така! — рече Муди, като го гледаше много напрегнато, почти без да движи магическото си око. — Ти си страхотен в летенето, доколкото съм чувал.
— Да, но… — Хари вдигна очи към него. — Не ни позволяват да носим метли, ще нося само пръчката си.
— Вторият ми важен съвет е — прекъсна го Муди със силен глас — да използваш някое познато и просто заклинание, с което ще получиш онова, което ти трябва.
Хари го погледна с недоумение. Какво ли щеше да му трябва?
— Хайде, момче… — прошепна Муди, — съчетай тези неща… Не е чак толкова трудно.
Просветна му. Най-добър беше в летенето. Трябваше да се размине със змея във въздуха. За това му бе необходима „Светкавицата“. А заради метлата му трябваше…
— Хърмаяни — прошепна Хари, когато десет минути по-късно се втурна в Трета оранжерия и измърмори някакво извинение на професор Спраут, като мина покрай нея. — Хърмаяни… трябва да ми помогнеш.
— А какво според теб се опитвам да правя непрекъснато напоследък, Хари? — прошепна тя в отговор, опулила разтревожено очи, докато подкастряше пърхащите клонки на един треперудов храст.
— Хърмаяни, до утре следобед трябва да ме научиш да правя призоваваща магия.
И те започнаха да се упражняват. Не слязоха на обяд, а се скриха в една от свободните класни стаи, където Хари се опитваше с всички сили да накара различни предмети да летят през стаята към него, но все още не му се удаваше достатъчно добре. Книгите и перата издържаха само до средата на стаята и падаха като камъни на пода.
— Съсредоточи се, Хари, _съсредоточи се_…
— Нали точно това се опитвам да правя! — сърдеше се Хари. — Кой знае защо в главата ми все изниква един отвратителен огромен змей… Добре, пак ще опитам…
Той искаше да пропусне часа по пророкуване, за да продължи да се упражнява, но Хърмаяни категорично отказа да отсъства от своята аритмантика. Нямаше смисъл да стои тук и да продължава опитите сам. Затова Хари изтърпя повече от час при професор Трелони, която половината време убеждаваше всички, че разположението на Марс спрямо Сатурн в този момент вещае голяма опасност от внезапна и жестока смърт за родените през юли.
— Е, това поне е добре — на висок глас обяви Хари, поддавайки се на раздразнението си, — щом няма да е бавна и мъчителна, че никак не искам да страдам.
За миг Рон като че ли щеше да се разсмее и за пръв път от много време погледите им се срещнаха, но Хари все още му се сърдеше и не му обърна внимание. До края на часа той правеше опити да привлича различни предмети с пръчката си. Успя да накара една муха да се блъсне право в дланта му, което не беше убедително доказателство, че е усвоил призоваващата магия — просто мухата си беше глупава.
С мъка преглътна част от вечерята си след часа по пророкуване, а после с Хърмаяни отново отидоха в празната класна стая, скрити под мантията невидимка, за да не ги забележат учителите. Упражненията продължиха и след полунощ и двамата щяха да останат и до по-късно, ако не се бе появил Пийвс. Под измисления предлог, че Хари го замеря с различни предмети, безплътният започна да мята столове из стаята и Хари и Хърмаяни набързо се измъкнаха оттам, преди шумът да е привлякъл Филч. Те се върнаха в общата стая на „Грифиндор“, където за щастие вече нямаше никой.