Окото на света

И въпреки това, без да обръщат внимание на надигащата се около тях земя, мърдраалите запристъпваха в редица напред. Катраненочерните им коне не се олюляваха и крачеха в ритъм. Тролоците се търкаляха около черните коне, виеха и ровеха с нокти по склона, който ги издигаше нагоре, но мърдраалите бавно пристъпваха напред.

Моарейн вдигна тоягата си и земята се укроти. Но Айез Седай все още не беше свършила. Този път тя насочи тоягата към седловината между двата хълма и от земята бликна огън, фонтан от пламъци, двадесет стъпки висок. Разпери ръце встрани и огънят лумна вляво и вдясно, докъдето стигаше поглед, простря се като стена, отделяща хората от тролоците. Въпреки че бяха на хълма, горещината накара Ранд да вдигне ръце пред лицето си. Черните коне на мърдраалите, колкото и необичайно силни да бяха, зацвилиха пред пламъците и заотстъпваха.

— Кръв и пепел — отрони Мат.

Внезапно Моарейн залитна и щеше да падне, ако Лан не беше скочил от коня си и не беше притичал, за да я прихване.

— Продължавайте — извика той на останалите. Хрипливият му глас не съответстваше на лекия жест, с който вдигна Моарейн на седлото й. — Този пожар няма да гори вечно. Побързайте! Всяка минута е скъпа!

Огнената стена бучеше, сякаш наистина се канеше да гори вечно, но Ранд не възрази. Полетяха в галоп на север, толкова бързо, колкото можеха да издържат конете. Роговете зад тях пропищяха отчаяно, сякаш разбрали какво е станало, и после замлъкнаха.

Лан и Моарейн скоро ги настигнаха, въпреки че Лан водеше Алдийб за поводите, а Айез Седай се държеше за лъка на седлото с две ръце и се полюшваше немощно.

— Скоро ще се оправя — каза тя, забелязала разтревожените им погледи. Гласът й прозвуча изтощено, но уверено, а погледът й беше все така властен. — Не съм много добра със силите на Земята и Огъня.

Двамата отново застанаха начело и бързо ги поведоха. Ранд си помисли, че Моарейн не би издържала, ако увеличат скоростта. Нинив подкара напред край Айез Седай и започна да я подкрепя с ръка. Известно време, докато яздеха все на север през хълмовете, двете жени си шепнеха нещо, а след това Премъдрата бръкна в пелерината си и подаде на Моарейн малко пакетче. Моарейн го разви и глътна съдържанието му. Нинив й каза още нещо, след което изостана да се изравни с другите, без да обръща внимание на питащите им погледи. Въпреки всичко преживяно от очите на Ранд не убягна, че на лицето й се е изписало задоволство.

Всъщност вече не го интересуваше какво целеше Премъдрата. Десницата му не спираше да глади дръжката на меча и всеки път, когато се усещаше какво прави, той поглеждаше изненадан надолу. „Значи това било истинската битка.“ Не си спомняше много от нея, никакви подробности. Всичко преживяно се сливаше в главата му, в заплетено кълбо от космати лица и страх. Страх и зной. Докато траеше боят, беше настъпил такъв зной, сякаш беше лятно време по обед. Не проумяваше причината. Сега студеният вятър се мъчеше да вледени дъха му по лицето и потта по тялото му.