Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
— Не можем ли да яздиш по-бързо? — попита тя. — Тези рогове се приближават.
Айез Седай поклати глава.
— А защо според теб ни показват, че са тук? Вероятно за да ни накарат да се разбързаме, без да си дадем сметка какво може да ни очаква отпред.
Продължиха със същия равномерен ход. На равни интервали роговете изреваваха зад тях и всеки следващ звук прозвучаваше все по-близо. Ранд се мъчеше да не мисли колко близо, но мисълта сама нахлуваше в главата му при всеки бронзов вой. „Вече са само на пет мили“ — прецени той, обзет от паника, когато изведнъж се появи Лан, понесъл се в галоп иззад хълма, който току-що бяха отминали.
Той се изравни с Моарейн и дръпна поводите на жребеца.
— Най-малко три юмрука тролоци, всеки предвождан от Получовек. Може и да са пет.
— Ако си бил достатъчно близо до тях, за да ги видиш — обади се притеснено Егвийн, — сигурно и те са те видели. Сигурно те следват по петите.
— Сигурно са го видели — намеси се Нинив. — Не помните ли, че дори аз успях да проследя следата му?
— Тихо — изкомандва Моарейн. — Лан иска да каже, че зад нас има може би около петстотин тролоци. — Последва тягостна тишина, след което Лан проговори отново.
— И ще ни настигнат след по-малко от час.
— Ако са разполагали с толкова много преди, защо не ги използваха в Емондово поле? — промълви Айез Седай. — А ако не са, как са се появили сега?
— Пръснали са се наоколо и ни гонят напред — поясни Лан. — Пред всяка от групите имат съгледвачи.
— Към какво ли ни гонят? — каза Моарейн замислено, Сякаш в отговор на думите й, далече откъм запад прокънтя рог, самотен стон, на който този път се отзоваха други, далече пред тях. Моарейн дръпна поводите и спря Алдийб.
— Какво ще правим сега? — попита ядосано Нинив. — Накъде тръгваме?
— Единственото, което ни остава, е на север или на юг — каза Моарейн. — На юг са Хълмовете на Абшер, обрулени и мъртви, и реката Тарен, която няма как да се прекоси. На север можем да стигнем Аринел преди да падне нощта, а там има шанс да хванем някоя търговска ладия. Стига ледът в Марадон да се е стопил.
— Има едно място, където тролоците няма да дойдат — каза Лан, но Моарейн рязко извърна глава и възрази:
— Не!
Роговете отново изсвириха и конят на Ранд нервно затанцува на място.
— Опитват се да ни изплашат — изръмжа Том. — Опитват се да ни стреснат, за да се паникьосаме и да побегнем. И тогава ще ни спипат.
Главата на Егвийн се извърташе при всеки нов вой на рог, взираше се ту напред, ту назад, сякаш девойката очакваше всеки момент да се появят първите тролоци. Ранд изпитваше желание да направй същото, но се мъчеше да го прикрие. Той приближи Облак до нея.
— Тръгваме на север — заяви Моарейн.
Роговете пак прокънтяха смразяващо.
Колкото и бързо да яздеха, роговете звучаха все по-близо. „Две мили — прецени Ранд. — Може би и по-малко.“
След известно време Лан започна да се озърта и Ранд забеляза, че на лицето му като никога досега се е изписала тревога. Веднъж Стражникът дори се изправи на стремената, за да погледне назад, откъдето бяха минали. Самият Ранд виждаше единствено дървета. Лан отново се смъкна на седлото и несъзнателно отметна края на плаща си, за да освободи дръжката на меча.
Ранд погледна въпросително към Мат, но той само направи гримаса към гърба на Стражника и сви безпомощно рамене.
— Наблизо има тролоци — каза им Лан през рамо. — Най-вероятно. Ако се натъкнем на тях, стойте на всяка цена около мен и правете точно това, което правя и аз.
— Кръв и пепел! — изсумтя Том.
Нинив кимна на Егвийн да се държи до нея.
Ранд се оглеждаше на всички страни и побеснялото му въображение превръщаше всеки сивкав дървесен ствол в тролок. Роговете продължаваха да ехтят все по-близо. И точно зад тях. Беше сигурен в това. Зад тях, и се приближаваха.
Изкачиха поредния хълм.
Под тях, в подножието на хълма, маршируваха тролоци, понесли пръти с вързани в края им въжени примки. Много тролоци. Редицата се простираше надалеч от двете страни, краищата и не се виждаха, а в центъра й, точно пред Лан, яздеше Чезнещ.
Мърдраалът, изглежда, се поколеба, когато хората се появиха на билото на хълма, но в следващия миг измъкна меча си с черно острие и го размаха над главата си. Тролоците се закатериха нагоре.
Ранд преглътна и сръга сивушкото със стремената. Цялата група се понесе в галоп след Стражника. Ранд сам се изненада, като видя извадения меч на Трам в десницата си. Заразен от вика на Лан, той нададе своя собствен:
— Манедерен! Манедерен!
Перин го поде:
— Манедерен! Манедерен!
Но Мат извика: