Окото на света

— Как можете да говорите така? Ханът на бедния господин Фич гори! Може да има пострадали!

— Ако са нападнали хана — каза Моарейн, — може би нашето излизане от града и моето… представление са останали незабелязани.

— Освен ако мърдраалът не иска да си помислим точно това — добави Лан.

— Може би. Тъй или иначе, трябва да ускорим ход. Тази нощ няма да има много почивка.

— Казваш го толкова спокойно! — възкликна Нинив. — А онези хора в хана? Сигурно има пострадали, а ханджията ще загуби целия си имот — и всичко това заради теб! Въпреки всичките ти приказки за вървенето в Светлината ти си готова да продължиш, без дори и да помислиш за него. Това, което той търпи сега, е заради теб!

— Заради тези тримата — намеси се ядосано Лан. — Пожарът, ранените, това, че бягаме — всичко е заради тях тримата. Щом трябва да се плати такава цена, значи си струва. Тъмния иска тези ваши момчета, а той не трябва да бъде допускан до нищо, до което се домогва толкова настоятелно. Или ти би предпочела да оставим Чезнещия да ги хване?

— Успокой се, Лан — каза Моарейн. — Успокой се. Премъдра, ти смяташ, че мога да помогна на господин Фич и на хората в хана? Е, права си. — Нинив понечи да каже нещо, но Моарейн махна с ръка и продължи: — Мога да се върна и да му помогна. Не много, разбира се. Това ще привлече вниманието към тези, на които съм помогнала, внимание, за което те никак няма да ми бъдат благодарни, особено след като Чедата на Светлината са в града. А това ще означава, че при вас ще остане само Лан. Той е много добър, но силите му няма да стигнат, ако върху вас връхлети мърдраал и цял юмрук тролоци. Разбира се, можем да се върнем заедно, но това ще напъха всички ви в ръцете на онзи, който е подпалил хана, да не говорим за Белите плащове. Коя възможност би избрала ти, Премъдра, ако беше на мое място?

— Щях да направя нещо — промълви Нинив.

— И най-вероятно щеше да връчиш победата в ръцете на Тъмния — отвърна й Моарейн. — Спомни си какво — кого — иска той. Ние сме във война, както в Геалдан, макар че там воюват хиляди, а тук сме само осмина. Ще изпратя на господин Фич злато, достатъчно злато, за да си построи нов хан, злато, чийто произход няма да бъде проследен до Тар Валон. И също така помощ за всички, които са пострадали. Повече от това само ще им навреди. Не е толкова просто, колкото си мислиш. Давай, Лан.

Стражникът отново ги поведе.

От време на време Ранд се озърташе назад. Единственото, което виждаше, бяха отблясъците от пожара в нощните облаци, а после и това се изгуби в мрака. Надяваше се, че Мин не е пострадала.

Стражникът най-сетне сви встрани от утъпкания черен път и слезе от коня. Ранд прецени, че остават не повече от два часа до зазоряване.

— Един час — предупреди ги Лан, докато всички се загръщаха в одеялата. — Един час и трябва отново да тръгнем.

След няколко минути Мат прошепна едва доловимо:

— Какво ли е направил Дав с онзи язовец? — Ранд мълчаливо поклати глава и Мат се поколеба, след това добави: — Знаеш ли, Ранд, мислех, че вече сме в безопасност. Откакто прекосихме Тарен нямаше и следа от заплаха,при това се намираме в град, обкръжен от стени. Мислех си, че сме в безопасност. А после онзи сън. И Чезнещ. Дали изобщо някога ще бъдем в безопасност?