Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
„А аз си мислех, че Бейрлон е голям град! Да ме изгори дано, Том сигурно се е скъсал от смях. Моарейн и Лан също.“
Така се беше залисал, че се стресна, когато Лан внезапно спря пред една белокаменна сграда. Не можеше да се определи какво е представлявала тя, когато градът е бил жив и могъщ. От горните й етажи беше останала само куха черупка. Следобедното слънце прозираше през празните рамки на прозорците, стъклата и дървото отдавна ги нямаше. Но приземният етаж изглеждаше достатъчно запазен.
— Ще свърши работа — каза Моарейн.
Лан скочи от седлото си, свали Айез Седай от нейното и нареди:
— Вкарайте конете. Намерете някаква стая отзад за конюшня. По-бързо, селянчета. — И изчезна във вътрешността на сградата, понесъл Айез Седай на ръце.
Нинив се смъкна от коня си и забърза след него, помъкнала торба с билки и мехлеми. Егвийн я последва. Мъжете останаха навън с отворени усти.
— Хайде да приберем конете — промърмори сърдито Том.
Влязоха в огромно помещение с мръсен под, облицован с плочи и с парцаливи пана по стените. Лан беше сложил Моарейн в един ъгъл и я беше увил в наметалото си. Нинив беше приклекнала край Айез Седай и ровеше в торбата си, която Егвийн държеше отворена пред нея.
— Вярно е, че може и да не я харесвам — говореше Нинив на Стражника, — но помагам на всеки изпаднал в нужда, независимо дали го харесвам, или не.
— Не те обвинявам, Премъдра. Само казах, внимавай с тези твои треви.
Тя го изгледа накриво.
— Факт е, че тя има нужда от моите билки, както и ти. — Гласът й, язвителен поначало, ставаше все по-хаплив. — Факт е, че тя не може да издържи повече дори с нейната Единствена сила и че направи почти всичко, което й беше по силите, и за малко да падне изтощена. Факт е, че сега твоят меч не може да й помогне, Владетелю на Седемте кули. Но моите билки могат.
Моарейн положи немощно длан на рамото на Стражника.
— Успокой се, Лан. Тя не иска да ми навреди. Тя просто не знае.
Стражникът изсумтя презрително.
Нинив спря да рови в торбата си и го погледна намръщено, но този път заговори на Моарейн.
— Има много неща, които не знам. Какво имаш предвид?
— Първо — отвърна Моарейн, — това, от което наистина се нуждая, е малко почивка. Второ, съгласна съм с теб. Твоите умения и познания ще се окажат по-полезни за всички нас, отколкото предполагах. А сега, ако имаш нещо, което да ми помогне да поспя един час и да не ме изтощи…
— Един слаб чай от класица и марена с…
Ранд пропусна последната съставка и последва Том и Перин, които водеха конете. Мат обаче пусна поводите на коня си и се огледа. Освен вратата, през която бяха влезли, имаше още две и той отиде да види накъде водят.
— Улица и някакъв задънен двор — каза той, когато се върна.
— Ще се погрижиш ли най-после за коня си? — подкани го Перин. — Никой няма да ти свърши работата.
Ранд забеляза, че очите на Мат са някак замъглени. Приятелят му вървеше механично, а погледът му сякаш се беше зареял на стотици мили оттук.
— Добре ли си, Мат? — попита го Ранд. Мат свали седлото на коня си и застина като статуя. — Мат? Мат!
Мат се стресна и за малко да изтърве седлото.
— Какво? Ох. Просто… се бях замислил.
— Замислил ли? — изсумтя Перин. — Ти направо беше заспал.
Мат се намръщи.
— Бях се замислил за… какво стана с нас там. За онези думи, които… — Всички се извърнаха към него и той се размърда притеснено. — Ами такова, нали чухте какво каза Моарейн. Сякаш някой мъртъв проговори с устата ми. Това не ми харесва.
— Бойният вик на Аемон — изсмя се Перин. — Да не би да си прероденият Аемон? Като съдя по това как все се оплакваше колко скучно било в Емондово поле, предполагам, че това би ти се харесало — да се окажеш прероден крал и герой.
— Не споменавай това! — изпъшка Том. — Тези думи са опасни и глупави. Мъртвите не могат да се прераждат, нито да се вселяват в телата на живи, и за такова нещо не бива да се говори така безгрижно. Старата кръв, каза тя. Кръвта, а не мъртъв герой. Чувал съм, че това може да се случи. Само съм чувал, но никога не съм смятал, че наистина… Това са твоите корени, момче. Нишка, идваща от дядото на твоя дядо, чак от Манедерен, а може би и от по-рано. Е, сега вече знаеш, че родът ти е стар. Трябва просто да приемеш, че е така, и да си доволен. Повечето хора не знаят за потеклото си нищо освен, че имат баща.