Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
— Караи ан Калдазар! Караи ан Еллисанде! Ал Еллисанде!
Черният меч замръзна над главата на Чезнещия.
Лан се хвърли срещу мърдраала, а хората връхлетяха срещу бойния ред на тролоците. Острието на Стражника се сблъска с черната стомана от ковачниците на Такандар и издрънча като звън на огромна камбана, ударът отекна в празното пространство, във въздуха блесна синкава светлина.
Човекоподобните същества с животински зурли ги обкръжиха, размахвайки куки и примки. Само Лан и мърдраалът се сражаваха сами; размахваха мечове в кръг, несмущавани от другите, черните им коне танцуваха един срещу друг, мечовете им отвръщаха на удара с удар. Въздухът около тях просветваше и кънтеше.
Облак завъртя очи, зацвили, изправи се на задните си крака и заудря с копита озъбените мутри. Тромавите туловища се тълпяха рамо до рамо около него. Забил безмилостно пети в хълбоците му, Ранд го подкара право напред, размахвайки меча си съвсем не толкова плавно, както го беше учил Лан, и сечеше, сякаш си пробиваше път сред гъст храсталак. „Егвийн!“ Очите му отчаяно я затърсиха, докато отваряше с меча си пътека през косматите тела, сякаш сечеше гнили трупи.
Бялата кобила на Моарейн се носеше напред и си пробиваше път при най-лекото подръпване на юздите в ръката на Айез Седай. Лицето й беше също толкова каменно като това на Лан. Тя вдигна тоягата си и изведнъж пламъци с рев обгърнаха тролоците и овъглените им туловища започнаха да падат. Нинив и Егвийн препускаха бясно зад Айез Седай, стиснали ножове в ръцете си и оголили зъби също толкова яростно, колкото и обкръжилите ги тролоци. Късите ножове, които бяха измъкнали от поясите си, нямаше да им бъдат от никаква полза, ако някой тролок успееше да се приближи до тях. Ранд се опита да насочи Облак към девойките, но конят изобщо не го слушаше.
Около трите жени се образува просека — тролоците се опитваха да избягат от тоягата на Моарейн, но въпреки отчаяните им усилиа да я избегнат, тя ги догонваше. Пламъците пращяха и тролоците виеха от болка и ярост. А над цялото това пращене и вой ехтеше трясъкът от меча на Стражника, блъскащ се в черния меч на мърдраала. Въздухът около тях просветна в синьо. Отново просветна. И отново.
Една от примките, закачена на края на дълъг прът, се наниза на главата на Ранд. Той замахна тромаво и разсече пръта на две, след което стовари меча си върху козята физиономия на тролока, който го държеше. Някаква кука го закачи отзад за рамото и се заби в наметалото му. В паника, с риск да изтърве меча, той се хвана с лявата ръка за седлото, за да се задържи. Облак се изви и изцвили. Ранд отчаяно увисна на седлото и юздите. Усещаше, че се плъзга надолу, малко по малко, дърпан от куката. Облак се извъртя. За миг, почти падайки от седлото, Ранд зърна как Перин се мъчи да измъкне тежката си секира от лапите на трима тролоци. Бяха го хванали за едната мишница и за двата крака. Облак се понесе и единственото, което се мерна пред очите на Ранд, бяха туловищата на тролоците.
Една от тварите се хвърли напред и го задърпа за крака, измъквайки стъпалото му от стремето. Пъшкайки, той изпусна седлото, за да я изблъска. В същото време куката го изхлузи от седлото. Здраво стиснатите юзди бяха единственото, което все още го задържаше да не се срине на земята. Облак се изправи на задните си крака и изцвили. В същия момент изведнъж престанаха да го дърпат. Тролокът, който го беше стиснал за краката, го пусна и изпищя. Всъщност всички тролоци запищяха с такъв вой, сякаш всички псета на света бяха полудели.
Тролоците се сриваха на земята, скубейки козината си и дращейки лицата си. Всички до един. Хапеха земята, зъбеха се в нищото и виеха, виеха, виеха.
Тогава Ранд зърна мърдраала. Бе все още изправен наседлото на лудешки затанцувалия си кон и все още размахваше черния си меч, но с разцепена глава.
— Няма да умре до полунощ — извика Том отнякъде. — Няма да умре съвсем. Поне така съм чувал.
— Напред! — изкрещя яростно Лан. Вече беше подбрал Моарейн и другите две жени и ги беше отвел до средата на склона на следващия хълм. — Това не са всички! — И наистина, роговете отново прокънтяха, надмогвайки писъците на изпопадалите по земята тролоци, откъм изток, запад и юг.
Невероятно, но Мат се оказа единственият смъкнат от коня си. Ранд се насочи към него, но Мат се измъкна от стегналата го примка, прибра лъка си и се покатери на седлото си без чужда помощ, макар да триеше с ръка ожуления си врат.
Роговете се приближаваха като хрътки, надушили сърна. Хрътки, които ги обкръжаваха. Вече чуваха и гърлените викове на преследвачите. Когато стигнаха билото на следващия хълм, тролоците се появиха на хълма зад тях начело с трима мърдраали. Само сто разтега разделяха двете групи.