Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
— Не и преди да сме стигнали в Тар Валон — отвърна Ранд. — Тя така каза.
— А дали и тогава ще бъдем в безопасност? — намеси се тихо Перин.
— Мисля, че е по-добре да поспим — прозя се Ранд. — Дори да останем будни, няма да можем да си отговорим на тези въпроси.
Глава 18
Кемлинският път
Кемлинският път не се различаваше много от Северния път през Две реки. Разбира се, беше значително по-широк и си личеше, че е много по-използван.
От време на време Лан ги оставяше да починат на върха на някой хълм, откъдето имаше ясна видимост напред и назад по пътя, както и към околностите. Стражникът оглеждаше местността, докато останалите изтягаха крака или присядаха под дърветата да хапнат.
— Доскоро обичах сирене — каза Егвийн на третия ден, след като напуснаха Бейрлон. Седеше, облегната на едно дърво, и се мръщеше на обяда, който отново беше същият като закуската, както и вечерята щеше да е същата като обяда. — Да можехме поне да пийнем чай. Хубав топъл чай. — Тя придърпа пелерината по-плътно около тялото си и се сгуши зад дървото в напразно усилие да се скрие от режещия вятър.
— Чай от живовляк и корен от теменуга — говореше Нинив на Моарейн — е най-подходящ при умора. Прочиства главата и облекчава паренето в схванатите мускули.
— Не се и съмнявам — промърмори Айез Седай и я погледна косо.
Челюстта на Нинив се скова, но тя продължи да й обяснява със същия тон.
— А щом се налага да продължаваме, без да спим…
— Никакъв чай! — скара се Лан на Егвийн. — И никакъв огън! Все още не ги виждаме, но те са някъде зад нас, един-двама Чезнещи с тролоците си, и знаят, че вървим по този път. Няма защо да им показваме къде точно се намираме.
— Ама аз само си мечтаех — оправда се Егвийн.
— Щом знаят, че сме по пътя — попита Перин, — защо не тръгнем направо към Бели мост?
— По пътя е по-бързо — каза Моарейн, прекъсвайки Нинив. — Особено в тази пресечена местност. — Премъдрата въздъхна раздразнено. Ранд се зачуди какво ли целеше. След като първия ден напълно странеше от Айез Седай, през последните два дни Нинив непрекъснато се опитваше да й говори за билки. — Нали виждате как пътят завива — и то е за да заобиколи непроходимите места. Ако се отклоним от него, после можем да се натъкнем на тях пред нас, вместо да са зад гърба ни.
Ранд все още не беше съвсем убеден, а Мат промърмори нещо за „обикаляне“.
— Виждали ли сте някоя ферма тази сутрин? — попита Лан. — Или дори пушек от един-единствен комин? Не сте, защото от Бейрлон до Бели мост е само пустош. А ние трябва да прехвърлим Аринел точно през Бели мост. Това е единственият мост, който прехвърля Аринел южно от Марадон, към Салдеа.
Том изпухтя и духна мустаците си.
— Какво може да ги спре да са оставили някого или нещо, което вече да ни чака при Бели мост?
Откъм запад отекна призивният вой на рог и Лан завъртя глава натам. Ранд усети мразовити тръпки по гърба си. Но част от съзнанието му запази спокойствие, колкото да може да прецени: десет мили, не повече.
— Нищо не може да ги спре, веселчуне — каза Стражникът. — Можем да разчитаме единствено на Светлината и на късмета си. Но сега поне знаем със сигурност, че зад нас има тролоци.
Моарейн изтупа трохите от дланите си.
— Време е да потегляме.
Яхнаха конете и Стражникът и Айез Седай се спогледаха тревожно.
— Ти ги води, Моарейн Седай — промълви Лан. — Ще ви настигна, когато успея. Ако се проваля, ще разбереш. — Той постави ръка на седлото на Мандарб, скочи на гърба му и препусна надолу по хълма, на запад. Рогът прозвуча отново, обадиха се и други.
— Светлината да те закриля, последен владетелю на Седемте кули — промълви Моарейн така тихо, че Ранд едва я чу.
Потеглиха напред. Ранд се обърна веднъж, за да види Лан, но Стражникът вече се беше изгубил сред хълмовете и голите дървеса. Последен владетел на Седемте кули, така го беше нарекла. Зачуди се какво ли може да означава това. Не вярваше да го е чул някой друг освен него, но забеляза, че Том замислено дъвче мустаци. Явно веселчунът знаеше много неща.
Роговете отново се обадиха зад тях и Ранд помръдна тревожно на седлото си. Този път бяха по-близо — беше сигурен в това. На осем мили. Може би на седем. Мат и Егвийн се озърнаха през рамо, а Перин се беше присвил, сякаш очакваше всеки момент нещо да го удари в гърба. Нинив забърза напред, за да поговори с Моарейн.