Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Тя се разсмя. Когато се обърна с усмивка към нея, той видя отражението си в огледалото на отсрещната стена. В старинна, красива рамка от много тъмно дърво то изпъкваше сред скромния апартамент.
Монахинята проследи погледа му.
— Харесва ли ви? — попита тя.
— Много.
— Няколко месеца живях на сандвичи, за да спестя пари за него. — Тя се погледна в огледалото, после отиде в кухнята за две чаши вода.
— Какво му е специалното? — попита Кварт, когато изпи водата си.
— На огледалото? — Грис Марсала се поколеба. — Може да се каже, че това е един вид лично отмъщение. Символ. Единственият лукс, който си позволих тук. — Тя хвърли подигравателен поглед на Кварт. — Това и да пусна мъж в апартамента си, въппреки че е свещеник. Не съм се глезила много често през тези три години, нали? Ние, монахините, сме много стриктни. — Тя въздъхна театрално и двамата се усмихнаха. Грис посочи с жест стаята. — Още в началото, като послушничка те учат, че в килията на монахиня огледалата са опасни — каза тя. — Според правилата броеницата и молитвениникът са единственото ти огледало. Не притежаваш нищо, получаваш дрехите, бельото и дори дамските превръзки от ръцете на общността. Ако трябва да спасиш душата си, не бива да имаш индивидуалност или личен избор.
Тя отиде до прозореца и малко вдигна щорите. Слънчевата светлина нахлу вътре и накара Кварт да примигне.
— Цял живот съм следвала правилата — каза тя. — Продължих да го правя и тук, в Севиля, въпреки това малко отклонение от обета ми за бедност. Имах проблем. Разбрах от Макарена, че ви е разказала. По-скоро болест на духа, отколкото на плътта. Бях директор на девически колеж. Никога не съм разменила и дума с архиепископа на моята епархия, освен по професионални въпроси. И все пак се влюбих в него или мислех, че съм се влюбила, което е същото… В деня, когато на четиридесет години застанах пред огледалото, за да се гримирам, защото той щеше да дойде, осъзнах какво се е случило. — Тя показа на Кварт белега върху китката си. — Не беше опит за самоубийство, както подозираха колегите ми, а пристъп на ярост. На отчаяние. Когато излязох от болницата и поисках съвет от висшестоящите, те ми препоръчаха само молитви, дисциплина и примера на света Тереза от Лизиьо.
Тя млъкна за момент, потърквайки китката си, сякаш се опитваше да изтрие белега.
— Помните ли историята на света Тереза, отче? — попита тя. Свещеникът кимна.
— Тя имала туберколоза и спяла в леденостудена килия, но никога не се оплакала и не поискала одеяло. Добрият Господ я наградил за страданията й, като я прибрал на двадесет и четири години.
Тя тихичко се засмя и присви очи. Сигурно някога е била привлекателна, помисли си Кварт. В известен смисъл още беше такава. Той се зачуди колко членове на религиозен орден, мъже или жени, биха направили това, което беше сторила тя.
Грис Марсала седна в креслото, а Кварт остана прав. Тя горчиво му се усмихна.
— Посещавал ли сте гробище на монахини, отец Кварт? Редици малки, идентични надгробни камъни. Върху тях са издълбани монашеските им имена, а не онези, с които са кръстени. Те са били членове на орден, нищо друго не се зачита пред Бога. Това са най-тъжните гробища, които някога можеш да видиш. Като военно гробище с хиляди кръстове, надписани „Неизвестен“. Те са непоносимо самотни и сякаш питат „За какво беше всичко?“
Кварт заговори предпазливо, като ловец, който дебнеше плячката си.
— Такива са правилата. Знаела сте ги, когато сте се подстригала за монахиня.
— Когато го направих, не знаех значение на думи като „репресия“, „нетолерантност“ и „невежество“. Това са истинските правила. Също като в „1984“ на Оруел (фантастичен роман от Джордж Оруел, където символ на властта е „Големият брат“, който контролира Всички (Б. р.)). Голямата Сестра те наблюдава. И колкото си по-млада и хубава, толкова по-зле. Клюките, групировките, най-добрите приятелки, завистта, ревността… Знаете старата поговорка: те се събират, без да се познават, живеят, без да се обичат и умират, без да скърбят една за друга… Ако някога престана да вярвам в Бога, се надявам, че поне ще продължа да вярвам в Страшния съд. Бих искала да срещна някои от монахините и всичките си игуменки там!
— Защо станахте монахиня?
— Това заприлича на изповед. Не ви доведох тук, за да си облекча съвестта. Защо вие станахте свещеник? Беше ли обичайната история — баща-потисник и свръхлюбяща майка?
Кварт поклати глава. Тази насока на разговора не му харесваше.
— Баща ми почина, когато бях много малък — каза той.
— Ясно. Друг случай на едипов комплекс, както би казал циничният стар Фройд.
— Не мисля. Чудех се дали да не постъпя в армията.