Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
Лиско погледна приятелите си. Те също го погледнаха. Знаеха, че се готви да каже нещо, но какво? Можеш ли да разбереш какво ще каже в следващия миг лисичето?
— Хубаво приключение си направихме — рече Лиско. —
Дори успяхме да го напълним с напрежение. Не сте ли съгласни, че имаше и напрежение?
— Съгласни сме.
— А по едно време напрежението се превърна в нещо като страх. Не сте ли съгласни, че по едно време се готвехме да Драснем?
— Съгласни сме.
— И то как! — допълни Мокси. — Но за първи път щях да избягам не само от страх.
— Аз също почувствувах срам — рече Димби.
— И аз се засрамих доста — рече Домби. — за първи път бяхме принудени да лъжем.
— Точно така! — съгласи се Лиско. — Това приключение ще остане забележително с факта, че беше придружено с измама, ние за първи път трябваше да си послужим с лъжа. Но пък като си представим с каква измама си беше послужил щъркелът, да лапне наградата, всички сме оправдани. Как не го е срам, да събере няколко думи, за да си направи име. Не беше име, а изречение: Щъркел шарен дългокрак, я затракай, трака-трак!… Име със запетаи… По-точно, това е част от стихотворение.
— Да — допълни Димби, — от поета Чичо Стоян.
— Точно така — съгласи се лисичето. — Затова бяхме принудени да излъжем.
— Море! За такава кошница не само ще излъжа, но и ще добавя още нещо — рече магарето.
— И все пак — продължи Лиско — още не мога да разбера едно — как успяхте да запомните измисленото от мен име. Та вие не знаехте дори старото име на жабока.
— Ние и сега не го знаем — съгласи се Мокси.
— Това се питам, как успяхте да кажете измисленото, цялото, без грешка…
— А бе, Лиско, толкоз ли не се сещаш?
— Не, Мокси. Не мога да си го обясня и цял живот ще се чудя.
— Лично аз — рече Мокси — при вида на кошницата с ягоди бих повторил наизуст не само името на жабока, но и библията… Вижте, това са поне два кубика ягоди.
Приятелите отправиха взор към кошницата.
— Не! — изкрещя Чими. Тишина.
— Неее! — изкрещя повторно Чими.
Мълчание.
— Всичко е мое!… Това си е моята награда!… Махайте се!… Какво гледате!… Махайте се! Защото ме дразните!…
Приятелите се спогледаха. Домби плачеше безшумно. Мокси въздъхна. Димби се окашля.
— Добре, Чими — рече лисичето. — Ще се махнем. Ще застанем там.
— Къде там?
— Е там, на двайсет метра.
— Защо?
— Така.
— Искам да се махнете!
— Ще стоим и ще гледаме.
— Какво ще гледате?
— Ядене на ягоди.
— Не искам!
— Диви ягоди.
— Искам да се метлосате! Искам сам!
— Червени ягоди! — рече спокойно лисичето. — Само ще стоим и ще гледаме. Все едно, че гледаме хубава пиеса… Хайде, момчета! Да се отдалечим. Да видим как нашият жабок Чимиджимичамиджоми сладко ще изяде ягодите…
— Ще си изям наградата!
— Да де, наградата, която спечели.
— Да ви няма, проклетници!
Мокси ритна земята и тръгна. Димби изруга. Домби зарида, сълзите се стичаха по лицето му. Лиско преглътна и поведе бандата си. Когато се отдалечиха на двайсет метра, приятелите се обърнаха и повече нищо не можеше да ги отмести от местата им.
Оттам се виждаше цялата кошница. Някъде в подножието на ягодовата преспа стоеше Чими. Жабокът подскочи върху ръба на кошницата. Изправи се. Огледа плодовете. После се наведе и изгълта първата ягода. Тя беше много червена и странно заоблена — нито продълговата, нито съвсем като топче, а нещо средно. Чими се наведе и изгълта втората ягода. Тя беше по-заоблена отдолу, отколкото отгоре, но много по-червена от първата, придружена от тъмни целулозни зрънца. Целулозните зрънца на първата ягода бяха по-светли, но някак си по-тъжни, а тези, макар и по-тъмни, но някак си по-спокойни или пък така изглеждаха, защото от двайсет метра разстояние всяка точица, по-тъмна или по-светла, може да излъже окото не само поради
далечината, но и от гледната точка, от която я гледаш.
Чими изяде третата ягода. Отдолу тази ягода имаше светло петънце. Там слънцето не бе навлязло достатъчно и мястото розовееше като зора, която се готви да изхвръкне от хоризонта, но нещо все още я забавя, нещо като колебание, макар че никоя зора не бива да се колебае, защото и да се колебаеш, и да не се колебаеш, ще трябва да се появиш. Всяка сутрин в определеното време зората се появява и пуква, прас!… За да се роди денят.
Чими изяде четвъртата ягода. Тя беше леко закривена. Закривените ягоди се получават поради някое препятствие, да речем клонче, камъче или каквото и да е друго, изпречило се по пътя на порастването и зреенето. Тези препятствия се изпречват. Така й се струва на ягодата — че й се изпречват, — а всъщност те не й се изпречват, защото са си винаги там, а ягодата се е изпречила с растежа си пред тях и понеже ягодата е по-мека, а онези предмети по-твърди, ягодата е принудена да се огъне тук-там и се оформя като крива ягода. Понякога тези ягоди стават по-сладки от закръглените ягоди, понеже се стараят да натрупат повече сладост, да подлъжат някого да изяде и тях, а той, след като изяде и тях, да си каже: „Брей, че сладка крива ягода, по-сладка от другите“ и да налита на кривите ягоди.