Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— Ей, вие там, от пасмината! — извика той.
— Какво? — запита Лиско.
— Какво зяпате? Защо не помагате?
Домби тръгна, но Лиско го върна.
— Не виждате ли, че не мога да си върна ягодата в кошницата. Тя взе, че падна, и сега не мога да си я върна горе при другите… Глупаци, умряхте ли? Защо не говорите?
Мълчание.
— Ахааа! — извика Чими. — Сетих се!… Вместо да я нося, ще я изям.
Преглъщаше и ядеше. Най-после след половин час бе успял да изяде само половината от плода. Другата половина лежеше до него. Или по-скоро Чими лежеше до другата половина. И така, да се разберем — Чими си беше цял, и то много цял, по-цял, отколкото беше по-рано, но ягодата беше наполовина. С това изядените от Чими ягоди бяха станали девет и половина…
— Хайде! — извика Лиско. — Настъпи нашият момент.
— Така ли?
— Да, Мокси!… Когато не искахте да тръгвате за конкурса, имах предвид точно това, което стана.
— Не искахме, защото този глупак даваше само по една ягода.
— А сега?
— Сега ще му ги вземем всичките! — каза Домби и преглътна, а по очите му се появиха сълзи.
— И това не — отвърна Лиско.
— Какво? — учуди се Мокси. — Сега няма ли да му ги излапаме всичките?
— Ако ги даде — смигна Лиско. — Хайде след мен!
Лиско се приближи до Чими и приседна на тревата. Останалите се подвоумиха и също седнаха. Мълчание. Чими дишаше тежко. Той отвори едно око и разгледа тези, които го бяха наобиколили. Мълчание.
— Глупаци, какво се насъбрахте?
— Дойдохме да ти честитим наградата.
— Бъррр! — Чими тръсна глава с отвращение.
— Да ти пожелаем приятни ягоди.
— Бъррррр!… Не ми говорете за ягоди! Ако някой тук спомене още веднъж думата ягода, ще си изпати!…
— Ти май не можеш сам… Ако искаш, да взимаме от кошницата и да ти подаваме в устата.
Чими запуши ушите си и помоли да не му се говори за каквото и да е ядене, а особено за ядене на ягоди.
Тогава Лиско се принуди да каже, че той и неговите приятели нямат повече работа тук. Чими отвърна, че не задържа никого. Лиско заяви, че си тръгва. И си тръгнаха.
— Стоп! — извика Чими, който продължаваше да лежи на земята.
— Какво? — запита Лиско и спря.
— Махнете тази кошница оттук!
— Защо?
— Да не я виждам! Хвърлете я някъде, затрийте я. Като се събудя, очите ми да не видят онези неща.
— Не — отвърна лисичето.
— Моля ви се!
— Не, ние си тръгваме.
— Моля ти се, Лиско. Ако искаш да те уважавам, махни тези проклети неща оттук, защото, като се събудя, ще полудея… Ако искате, изяжте всичките онези неща.
— Уха! — извика Лиско. — Да не сме луди!
— Все още никой не ни е изпил ума — рече Димби.
— Да не сме ненормални — обади се Домби и преглътна.
— За нищо на света! — рече Мокси. — Да вземем да преядем и да умрем като теб. Ти, Чими, да не мислиш, че си жив?…
— Жив съм! — извика Чими.
— Ами!… Така ти се струва. Мислиш си. А ние отдавна знаем, че не си.
— Кккакво нне ссъм?
— Ти не си жив отдавна, но не ти казвахме, за да не те натъжаваме, защото знаем колко мъчно му става на човек, като му кажат, че вече не е жив.
— Но аз съм жив. Кажете, че съм жив… Лиско, нали съм жив?
— Ох! — въздъхна лисичето. — Да не говорим по този въпрос. Неудобно е… Хайде, Чими, довиждане.
— Махнете кошницата, проклетници!
— Добре де! — ядоса се Лиско. — Ще я махнем!… Ама ха! Не стига, че ни докара тук да му печелим конкурсите, ами ще ни кара сега да му махаме и кошницата. Няма ли да ни накараш да ти изядем и ягодите отгоре?…
Нищо. Мълчание. Чими може би спеше.
— Хайде! — рече тихо лисичето. — Грабвайте кошницата и зад онези дървета, защото ми се ядат ягоди, та три не виждам! Всички се спуснаха и грабнаха кошницата. Тръгнаха. Провряха се през дърветата, излязоха на една полянка.