Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
Зрителите зашумяха. Председателят удари с лапа по масата.
— Да се разберем! — извика той. — И да разберем какво има да правим. Вече сме в края на последния тур. Както знаете, всички кандидати за наградата пропаднаха и остана само щъркелът, който след малко ще получи кошницата с ягоди… Добре, но изведнъж се явяват нови претенденти, които наистина имат право да участвуват… Извинете, вие, лисичето… Как се казвате?
— Аз ли?
— Вие.
— Ама вие наистина ли не ме познавате, или се правите, че не ме познавате?
— Защо? Кой ей?
— Лиско!
Смехът изригна отново, този път по-силно отвсякога. За малко да се усмихне и щъркелът.
— Тихо! — тупна по масата председателят. — И смятате с това име да вземете наградата? — Изведнъж той посочи Домби: — А вие?
— Какво аз?
— Как се казвате?
— Домби.
Смях.
— А вие?
— Аз съм Димби.
Е, стана извънредно весело и шумно.
— А вие?
— Аз съм Момомомомомомомомомокси!
Шумът стихна, всички погледи се струпаха върху гърба на магарето.
— Така ли се казвате? — запита тихо председателят.
— Горе-долу — отвърна Мокси.
Членовете на журито събраха главите си, после ги върнаха по местата им.
— И все пак губите — каза председателят. — Единайсет срички. А щъркелът извади име с четиринайсет срички!
— Какво? — едва не подскочи Мокси. — Това е невъзможно! Не може такова име. Няма как да си го носи. И непрекъснато ще се заплита в него.
— Да, но засега това е най-дългото име на конкурса — достатъчно да му донесе Голямата награда.
— Добре де, кажете да го чуем това име! — извика Мокси.
— Кажете си името — обърна се председателят към щъркела.
Щъркелът погледна с презрение новопристигналите и изтрака името си:
— Щъркелшарендългокракязатракайтракатрак!
— Как, как?
Тълпата, която вече знаеше името наизуст, извика вместо щъркела:
— Щъркелшарендългокракязатракайтракатрак!
Докато щъркелът гледаше победоносно, а тълпата ликуваше, Лиско си мислеше за измамата. „Името е наистина дълго, мислеше си той. По-дълго от това — здраве. Но това име е съставено от няколко думи и не е никакво име, а измама. Наистина хубаво име, голямо, откъдето и да го погледнеш, прави впечатление, забавлява и слуха, но представлява една измислица, лъжа, измама… Конкурсите не бива да се печелят с измами. Скромният проклет жабок се явява с чиста съвест и с истинското си име. На него по право се пада наградата, а щъркелът е измамник и трябва да си получи заслуженото.“
— Какво ще кажете? — запита председателят. — Имате ли да добавите нещо?
— Хубаво име — обади се Лиско. — Забавно име, не е лошо… Но ми се вижда късичко.
— Какво? — журито се изправи на крака.
— Седнете, господа! — Лиско ги покани с жест. — Успокойте се. Тук е конкурс, а вие като жури трябва да изслушате двете страни… Чими, излез напред!… Тук, тук!… Застани до този с голямото име.
Чими продължаваше да се тегли настрана, но лисичето го избута до десния крак на щъркела. Проклетият жабок трепереше.
Щъркелът го гледаше отвисоко. Червеният му клюн пронизваше пространството като копие.
— Ти ли? — прошепна щъркелът.
— Ми кво да правя — прошепна с трепет жабокът. — Те ме докараха.
— Ти си буквално луд!
— Защо?
— Не знам, така ми се струва.
— Колкото и да плашите жабока — извика Лиско, — името му не можете да уплашите!
— Че кой ви казва, че го плаша?
— Разбира се от само себе си.
— Не съм го плашил… Жабок, плашил ли съм те?
— Не — отвърна Чими.
— Видяхте ли? — повиши глас щъркелът. — Жабокът си призна, че не го плаша, а този тук казва, че го плаша…
— На мен ми се стори, че го плашите — рече Лиско.
— Не го плаша… Господа, тук ме обвиняват, че плаша!… Жабок, заплаших ли те?
— Не.
— А този твърди, че те заплашвам, а аз от къде на къде ще те заплашвам. Какъв си ми, че да те заплашвам?… Кажи още веднъж на журито, заплашвам ли те?
— Не.
— А този тук какво бъбре, че те за…
Председателят на журито удари няколко пъти по масата.
Пълна тишина.
— Добре — каза той, — тук чухте едно име с четиринайсет срички. Да чуем и името на жабока.
— Ще го чуете! — извика Лиско. — Чимиджимибръмбърдръмбърчамиджомичамбълчъмбъл!
— Какво?
Журито подскочи.
— Как, как?
— Чимиджимибръмбърдръмбърчамиджомичамбълчъмбьл!
— повтори спокойно лисичето.
Публиката започна да ръкопляска. Журито седна и събра главите си. Тишина. Щъркелът гледаше отвисоко и злобно. Димби, Домби и Мокси гледаха своя Лиско. Лиско се приближи до Чими и го погали.