Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— Какво има?
Лиско нямаше кой знае какво отношение към дивите ягоди, той беше ял няколко пъти, без да си спомня къде, а може би пък да не е ял, но в момента си мислеше, че това не е по-важно от другото — ето, доведе ги пред ягодовата планина, която след малко ще бъде тяхна.
— Господа, какво има?
„Блазе му на Чими — мислеше си Димби. — След малко ще изтрака името си да го чуят и ще получи цялата тази планина от сокове, събрала сладостта на гората и слънцето. Вътре има може би един милион витамини.“
— Кажете какво ви води насам?… Защо мълчите?
„Витамините не ме интересуват — мислеше си в туй време
Чими. — Нито овощната захар. Нито солите и целулозите. Мен
ме интересува да лапам и да ми става сладко на стомаха. А наоколо всички да ми завиждат…“
— Ще говорите ли най-после?… Тук е конкурс. Ние сме жури…
„Това нищо и никакво проклетниче, дето не е допринесло нищо, след малко ще бъде най-богатото същество на света, не защото заслужава и не защото се е трудило, нито пък има някакви способности — мислеше си Мокси, — а само заради туй, че родителите му…“
— Вие стоите пред журито на конкурса за най-дългото име!
„… са му лепнали най-дългото име, което още не мога да
изрека на глас, а само наум“ — продължаваше да си мисли Мокси.
— Чувате ли? — изправи се председателят на журито. — Аз съм председателят на журито и питам какво желаете.
Новодошлите едва сега видяха останалите подробности на конкурса: журито край масата и щъркелът пред масата, а встрани, назад и навсякъде — тълпи от любопитни в очакване да се обяви крайният резултат.
— Извинете, господин председателю! — Лиско се поклони. — Занемяхме пред Голямата награда.
— Как ви се вижда? — усмихна се председателят на журито.
— Изумително!
— Откъде идвате?
— От Нашата гора.
— Какво ви води насам?
— Чухме, че има конкурс.
— О! — Председателят на журито погледна доволно членовете на журито и поглади мустаци. — Значи новината е достигнала чак до Вашата гора?
— Да… Дошли сме да вземем наградата.
Председателят и членовете на журито се засмяха. Засмя се
и публиката. Само щъркелът се намръщи. Жабокът Чими направи две крачки встрани и се скри зад Мокси. Като погледна от прикритието си, Чими с удоволствие разбра, че не вижда дори част от щъркела.
— Колкото и да ви се вижда смешно — продължи лисичето, — вашата награда ще отиде в Нашата гора. Нали, Чими? — Лиско потърси жабока с очи, но не го откри. — А!… Къде е Чими! Чими, къде си?
— Ето го! — рече Мокси и изтика жабока напред.
Най-проклетият от всички проклети застана скромно пред
журито с наведена глава.
— Ей, че се преструва! — прошепна Димби. — Голям артист!
— Изумява ме! — прошепна Домби. — Изведнъж стана по-нисък от тревата.
Членовете на журито се надигнаха.
— Къде го?
— Кое бе, кое?
— Какво ни показват?
— Това ви показвам! — извика лисичето. — Ето го!
— Кое, кое?
— Това тук! Жабокът Чими!
Зрителите се надигаха на пръсти и подскачаха. Всички се закискаха. Само щъркелът ставаше все по-мрачен и по-мрачен.
— Е? — запита председателят на журито, като подкани членовете да седнат.
— Нищо — отвърна Лиско.
— Добре де, видяхме — рече председателят. — Какво искате? Защо ни го показвате?
— По-добре му дайте наградата направо, защото, ако чуете името му, ще подскочите!… А бе, господин председателю, толкоз ли не разбирате, довели сме този проклетник да ви отмъкнем наградата и да си я изамкаме!
— Не! — изкрещя Чими. — Ще си я изамкам сам!
— Какво? — обади се най-после щъркелът.
— Говорете с него. — Чими посочи Лиско и отново се сви, сякаш изчезна.
— Кажете какво имате да кажете на журито — подкани го щъркелът. — Аз съм неутрален. Аз съм само един обикновен печеливш. Току-що спечелих Голямата награда.
— С какво? — подскочи Лиско. — Може би с клюна си. Извинете, може да сте расли на клюн, но не сте расъл на име. А този проклетник не е расъл на клюн, но е расъл на име. Когато се обявяват конкурси за дълъг клюн, ще печелите вие, но всички конкурси за дълги имена ще печели Чими.