Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— Не ме пипай! — извика внезапно Чими. — Какво ме пипаш?… Пречиш ми да гледам господин щъркела.
Димби погледна часовника си. Времето течеше, а главите все още бяха събрани накуп. Домби заплака безшумно, защото съгледа ягодите: червени, блестящи, напръскани с точици. Ароматът им излизаше като струйка от масата и влизаше право в носа му.
А Мокси си мислеше: „Голям приятел имам, велик, готов да те измъкне от всяко трудно положение. И как го измисли това име, а?“
Председателят се изправи.
— Предложеното име и записано от секретаря. Прочетохме сричките. Шестнайсет. С две повече от тези на щъркела… Само че… — Публиката ръкопляскаше. — Тихо!… Тишина!… Трябва да съобщя нещо важно!… Само че и аз, и журито се съмняваме в неговата автентичност… Жабок, знаете ли си името?
— Да.
— Понеже тук се съмняваме, кажете го.
Лиско, Димби, Домби и Мокси примряха и се приготвиха да бягат.
— Чимиджимибръмбърдръмбърчамиджомичамбълчъмбъл!
Публиката ръкопляскаше. Председателят погледна секретаря, който следеше сричките по написаното в книгата. Секретарят поклати утвърдително глава.
— Правилно! — рече председателят. — Няма как, ще трябва да им дадем наградата.
— Момент — заговори щъркелът. — Другите знаят ли името на приятеля си?
— Той не ни е приятел! — извика Мокси. — Напротив, мразя го, та не мога да го гледам!
— Въпреки туй — рече щъркелът. — Вие например?
— Какво? — запита Димби, защото бяха посочили него.
— Можете ли?
— Какво да мога?
— Да го изговорите.
— Чимиджимибръмбърдръмбърчамиджомичамбълчъмбъл! — изплю Димби.
„Ох!… — Лиско си отдъхна. — Димби е славен. Браво!“
— А вие? — извика щъркелът.
—Чимиджимибръмбърдръмбърчамиджомичамбълчъмбъл! — изплю името Домби.
„Браво, Домби!“ — Лиско беше щастлив до оня момент, в който видя как щъркелът се обръща към Мокси. Мокси в това време гледаше разсеяно надясно, където всъщност нямаше нищо, но това нищо в момента беше много важно.
— А вие?
„Понякога, мислеше си Мокси, не можеш да разбереш в какво се състои нищото.“
— На вас говоря!
Ставало е въпрос и друг път, разговаряли са с лисичето за това, което се нарича нищо, и защо понякога това нищо привлича вниманието на околните и заслужава ли…
— Чувате ли? На вас говоря!… Не се правете на ударен!
— На мен ли говорите?
— Да.
— Защо?
— Знаете ли как се казва този жабок?… Този, дето е до мен, почти под мен…
— Ми тук ме поставиха — оправдаваше се Чими.
— А?… Знаете ли името му?
— Разбира се — отвърна колкото може по-учтиво Мокси.
— Кажете го.
— Смятате ли, че е необходимо?
— Да.
— Чимиджимибръмбърдръмбърчамиджомичамбълчъмбъл!
Щъркелът подскочи нервно и ядосано отлетя, но не към топлите страни. Публиката ликуваше. Ръкопляскаше и се мъчеше да произнесе името. После се втурна, вдигна жабока и го понесе. Всички викаха и го носеха пред масата на журито. От висотата на победата си Чими не забравяше да гледа към кошницата. По едно време някой подкани да го заподхвърлят. И го подхвърлиха. Отгоре, почти от небето, Чими видя червените ягоди. Падна в ръцете на тълпата, която го подхвърли отново. И отново. Като се нахвърляна жабоци, тълпата го постави на тревата и се оттегли настрана, за да изгледа най-тържествения момент.
Председателят на журито се изправи, опита се да вдигне кошницата, но не можа и повика подпредседателя. Двамата успяха. Те тръгнаха с кошницата към Чими. Когато я поставиха пред него, жабокът сякаш изчезна и трябваше да го търсят, за да му кажат речта си. В речта се разказваше за това, че късите имена са израз на мързел. Те са измислени от мързеливците. А дългите имена са израз на борбата против мързела. Искаш ли да докажеш, че не те мързи, изговаряй цялото име на приятеля си. Например, ако той се казва Александър, кажи му Александър, а не Сашо, нарича ли се Прометей, назови го Прометей, а не Проми. Затова и наградата за най-дългото име от Първия междугорски конкурс и фестивал за най-дългото име е толкова голяма. Тя се връчва на жабока Чимиджимибръмбърдръмбърчамиджомичамбълчъмбъл, за да си изяде ягодите със здраве.
Ура, хор и оркестър.
Поздравления, оркестър, танци.
Танци, разотиване, стихване на шума, още танци, още разотиване, журито отдавна го няма, още разотиване, още по-пълна тишина…
Абсолютна тишина. Всичко си е отишло. Само измачканата трева показва, че тук се е състояло тържество.
Кошницата. Жабокът Чимиджимибръмбърдръмбърчамиджомичамбълчъмбъл, или можем вече спокойно да съкратим името на Чимиджимичамиджоми, стои до кошницата и поглежда червените ягоди. Настрана от него, но не кой знае колко настрана, стоят Лиско, Мокси, Димби и Домби.