![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Холограмата на Ние най-после отново се появи. Хаотичните й линии изглеждаха напрегнати и тревожни.
— Сред всички тези съдове виждам само една обща черта — каза той. — Всеки от тях носи символа на единението. Емблемата, състояща се от две линии, които се допират под сто и четири градуса. Знакът на трансцендентността.
Загледани в бялото сияние, можехме да видим, че то някак подрежда корабите, които беше вдигнало от преходните нишки. Повечето бяха пренесени покрай искрящата сфера, за да бъдат върнати на предишните им места. Те бързо изчезваха, сякаш нямаха търпение да избягат в някоя друга галактика.
Но приблизително всеки стотен кораб бе оставян настрани. Белият блясък като че ли внимателно ги разглеждаше и после връщаше повечето в нашата колона от избрани…
Избрани какво? Пленници? Проби? Кандидати? Ордьоври?
За наше облекчение последното предположение бе опровергано, когато видяхме, че един от съседните съдове внезапно леко запулсира и отново започна да се преобразява, но този път в обратна посока. След секунди триъгълният символ се превърна във вписани концентрични кръгове. Корабът незабавно започна да се отдалечава от колоната и с поклащане се насочи към потока от бегълци.
— Пъзльовци — постави им диагноза Хък, както винаги милостива в преценката си за другите. Същото се повтори още няколко пъти. Но белият блясък продължаваше да прибавя нови кораби към колоните ни.
Емерсън Данайт започна да бърника екрана на дългообхватния скенер и скоро доволно изсумтя, като сочеше към откритието си — че нашият балон от местно пространство-време не е единствен! Имаше поне десетина други, а навярно много повече. В някои от тях бяха затворени бодливи многоизмерни съдове като тези около нас. Други изглеждаха пълни със смътно сферични жълти форми, които понякога се сливаха или разделяха като топки мазнина.
— Занги — идентифицира ги Емерсън, горд, че е способен да произнесе на глас думата, сякаш с това ни обясняваше всичко.
— Хм… — прокашля се мъдрец Куулън. — Някой има ли представа какво правим тук? Пропуснала ли съм нещо? Не ни ли взимат за представители на трансцендентния клас живот?
Лейтенант Тш'т отметна голямата си, тъпоноса глава.
— Това е с-с-сериозно повишение — сардонично отбеляза тя.
— Наистина — прибави Нис. — Повечето дишащи кислород видове се стремят към това много стотици хиляди години — като междувременно търгуват, ъплифтират, воюват и пътуват сред звездите, — преди най-после да усетят зова и да потърсят опитомена звезда, край която да се отпуснат в Прегръдката на вълните. След присъединяването им към оттеглилите се могат да минат милион години, преди да се почувстват готови за следващата стъпка.
— Не трява ли да се консултиране с вивлиотечния клон на ворда на корава? — предложи Ур-ронн.
Вихрещата се холограма на Ние потръпна.
— В Галактическата библиотека няма много информация за класа на оттеглилите се, тъй като нашите старейшини често казват, че такива въпроси не са наша работа.
Що се отнася до онова, което се случва след оттеглянето… е, това вече е в областта на религията. Повечето от големите култове в Петте галактики са свързани с този въпрос — какво означава дадена раса да стане трансцендентна. Мнозина вярват, че Прародителите първи са преминали по този път, канейки всички други да ги последват, когато могат. Но…
— Но това не отговаря на въпроса на Сара — довърши Джилиън Баскин. — Защо сме тук точно ние? Чудя се дали…
Тя замълча, забелязала, че немият инженер Емерсън Данайт отново се мъчи да привлече вниманието. Той сочеше към носа си, после протягаше ръка към прозореца, разделящ заседателната зала от мостика на „Стрийкър“. Няколко секунди всички озадачено го гледаха. Накрая Тш'т разбиращо изписука.
— Носът на кораба! С-с-спомняте ли си, че една фракция от С-с-старите и машините промени корпуса ни и го покри с-с-с тази с-с-странна нова броня? Ами ако с-с-са променили и КЗП архива ни? Никой от нас не го е проверявал оттогава. Може с-с-символът вече да не е лъчева с-с-спирала! Може да е…
Тя не довърши. Но всички я разбрахме. Навярно сега „Стрийкър“ носеше емблема, идентифицираща ни като нещо, каквото определено не бяхме.
Някои изглежда смятаха предположението за правдоподобно… макар че никой не можеше да си представи защо благодетелите ни биха направили такова нещо. И какви може да са последиците, когато ни разкрият.
Погледнах към Джилиън Баскин и видях, че не вярва в това. Жената очевидно имаше друга идея.
Вероятно само аз бях достатъчно близо до нея, за да дочуя единствената дума, която Джилиън промълви с примирена тъга.