Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
„Албатрос“ стоеше на котва в далечния край на кея. Напълно отговаряше на описанието на Семлер. Бялата му боя лъщеше на слънцето. Наемниците се качиха на борда и Семлер представи Шанън на Жорж Ален, който беше собственик и капитан. Той го разведе из кораба. Много скоро ирландецът стигна до заключението, че този съд е твърде малък за целите на операцията. Имаше една двойна каюта, две единични и салон, в който на пода можеха да се разположат дюшеци и спални чували.
Трюмът при кърмата можеше, макар и трудно, да приюти още шест души. Но с екипаж от четирима плюс петимата наемници от групата на Шанън мястото щеше да е малко. Ирландецът се ядоса на себе си, защото не бе предупредил Семлер, че на борда освен тях ще има още шест души.
Шанън прегледа документацията и установи, че е редовна. Корабът беше регистриран във Великобритания и имаше удостоверение от Министерството на търговията. Наемникът проведе едночасов разговор с капитан Ален. Обсъдиха начина на плащане и разхвърлиха многобройните фактури и квитанции, които доказваха извършените през последните няколко месеца ремонтни работи. Хвърлиха поглед и в бордовия дневник.
Двамата със Семлер слязоха от кораба малко преди шест часа и тръгнаха обратно към хотела. Шанън беше потънал в мислите си.
— Какъв е проблемът? — попита Семлер. — Корабът е чист.
— Не, не е така — каза Шанън. — Много е малък. А и е регистриран като частна яхта. Не е собственост на параходна компания. Опасявам се, че митническите власти няма да допуснат на такъв съд да се натовари оръжие.
Когато се върнаха в хотела, бе станало твърде късно за телефонните разговори, които искаше да проведе. Затова Шанън ги отложи за следващата сутрин. Малко след девет позвъни в лондонската компания „Лойд“ и помоли за справка в регистъра на яхтите. „Албатрос“ фигурираше в този списък като кеч30 с водоизместимост 74 бруторегистър тона. За постоянно пристанище бе посочен Милфорд, а за пристанище на домуване — Ху. И двете пристанища бяха във Великобритания.
— Тогава какво, по дяволите, търси тук? — попита се Шанън и си спомни какъв начин на плащане му беше предложен.
Вторият му разговор, с Хамбург, разреши проблема.
— Nein, никаква частна яхта — каза Йохан Шлинкер отсреща. — Голяма е вероятността да не разрешат да транспортира търговски товар.
— Добре. Кога ще ви трябва името на кораба?
— В най-скоро време. Между другото, получих сумата за артикулите, които поръчахте от моите складове. Сега ще ги опаковам и ще ги изпратя на адреса във Франция. Освен това уредих всички книжа за другата партида и веднага щом получа остатъка от дължимата сума, ще направя поръчката.
— Кога най-късно искате да научите името на кораба? — изкрещя Шанън в слушалката.
Настъпи пауза, докато Шлинкер мислеше.
— Ако получа чека до пет дни, мога веднага да подам молба за разрешение да купя стоката. Името на кораба е нужно за разрешителното за износ. Значи петнайсет дни, след като пристигне чекът.
— Дотогава ще ви го съобщя — каза Шанън и постави обратно слушалката.
Обърна се към Семлер и му обясни какво е станало.
— Съжалявам, Курт. Собственикът трябва да е регистрирана параходна компания, а корабът трябва да има удостоверение за товарен съд, не за частна яхта. Ще се наложи да продължиш да търсиш. Но искам името на кораба най-късно след дванайсет дни, защото до две седмици и половина трябва да го съобщя на търговеца от Хамбург.
Двамата се разделиха вечерта на летището. Шанън се връщаше в Лондон, а Семлер заминаваше за Мадрид и оттам за Рим и Генуа — следващото пристанище по пътя му.
Ирландецът се прибра в апартамента си доста късно. Преди да си легне, се обади в „Бритиш Еъруейз“ и си запази билет за обедния полет до Брюксел. След това се свърза с Марк Вламенк и го помоли да го вземе от летището, за да го откара първо до банката в Брюге, а после на срещата с Буше.
Това беше краят на Ден двадесети и втори.
Мистър Харълд Робъртс беше полезен човек. Роден преди шейсет и две години от баща англичанин и майка швейцарка, той рано загубил баща си и израснал в Швейцария в семейството на майка си. По-късно запазил двойното си поданство. Мистър Робъртс навлязъл в банковото дело твърде млад и прекарал двайсет години в цюрихската централа на една от най-големите швейцарски банки, след което го назначили на поста заместник-управител на лондонския клон на същата банка.
Това станало малко след края на войната. През втория двайсет и две годишен период от кариерата си той се издигнал първо до управител на отдела за инвестиране, а по-късно и до управител на целия лондонски клон. На шейсетгодишна възраст се пенсионирал и решил да остане в Англия заедно с пенсията си в швейцарски франкове.
30
Вид яхта. — Б.пр.