Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Доктор Хувенал Урбино после неведнъж казваше, не без известен цинизъм, че вината за тези две горчиви години от живота му не била негова, а на жена му, която имала лошия навик да души обличаните дрехи на семейството, дори и своите, за да определи по миризмата дали са за пране, макар и да изглеждат чисти. Правеше го още от малка и не знаеше, че се забелязва толкова, докато мъжът й не й обърна внимание още в първата брачна нощ. Забелязал бе също, че пуши поне три пъти на ден, затворена в банята, но това не му правеше впечатление, защото жените от неговите среди имаха обичай да се затварят някъде на групички и да говорят за мъже, да пушат, та дори да пият евтина ракия, докато се затъркалят по пода, пияни като хамали. Но навикът й да души всяка попаднала й дреха му се струваше не само непонятен, но и опасен за здравето. Тя го обръщаше на шега, както правеше с всичко, което не искаше да обсъжда, и казваше, че бог й е сложил не само за украшение тоя любопитен нос като на златен кос. Една сутрин, докато тя беше на пазар, прислугата подлуди всички наоколо да търсят тригодишния син, когото не можеха да намерят никъде из къщата. Тя се върна в разгара на паниката, направи два-три кръга като куче следотърсач и откри детето заспало в един гардероб, където никой не си бе помислил, че може да се е скрило. Когато мъжът й смаян попита как го е открила, тя отвърна:
— По мириса на аки.
Всъщност обонянието й служеше не само за прането и за намиране на изгубени деца: то беше нейното сетиво за ориентация във всички области на живота и преди всичко в светския. Хувенал Урбино беше забелязал това през годините на брака им и особено в началото, когато я смятаха за пришълка в една среда, настроена враждебно към нея от триста години насам, по въпреки това тя плуваше между гъсталаците от заострени като ножове корали, без да се сблъска с никого, и се справяше със света по някакъв свръхестествен инстинкт. Тази нейна опасна способност, която еднакво можеше да се дължи на хилядолетна мъдрост или на бездушно като камък сърце, се прояви за нещастие един неделен ден, преди да отидат на църква, когато Фермина Даса просто по навик подуши дрехите, които бе носил мъжът й предния ден, и изпита смущаващото чувство, че в леглото й е имало чужд мъж.
Подуши първо сакото и жилетката, докато сваляше от бутониерата часовника с ланеца и вадеше от джобовете писалката, портфейла и дребните монети, които остави на тоалетката, после помириса ризата с басти, докато махаше от нея иглата за вратовръзка, бутонелите с топаз и златното копче за подвижната яка, а после подуши и панталоните, като вадеше от тях връзката с единадесет ключа и седефената острилка, накрая подуши и гащетата, чорапите и кърпата с бродиран монограм. Не, нямаше никакво съмнение — всяка дреха носеше мирис, какъвто не е имало никога през всичките години съвместен живот, мирис, който не можеше да определи, защото не беше нито на цветя, пито на изкуствена есенция, ами нещо свойствено на човешката природа. Тя не каза нищо, пък и не откриваше мириса всеки ден, но вече душеше дрехите му не за да провери дали са за пране, а с някаква непоносима мъка, която я разяждаше отвътре.
Фермина Даса се чудеше къде в ежедневието на съпруга й може да се появява този мирис. Не можеше да бъде между утринните лекции и обяда, защото смяташе, че никоя нормална жена не може да се люби по такова време, така набързо, и то с външен човек, когато трябва да мете къщата, до оправя леглата, да пазарува, да готви обяда и обзета от притеснение да не би някое от децата да се върне преждевременно от училище с разбита глава и да я завари да се излежава в единадесет сутринта гола в стаята си и на всичко отгоре с един доктор върху пея. Освен това знаеше, че доктор Хувенал Урбино се люби само нощем, и то в пълна тъмнина, и в редки случаи преди закуска, при песента на първите птици. След този час, както казваше той, повече бил трудът да си събличаш дрехите и пак да ги обличаш, отколкото удоволствието от любовта. Така че дрехите му можеха да прихванат тоя мирис или по време на лекарските му посещения, или в някой момент, откраднат от вечерите му за шахмат и за кино. Последното трудно можеше да се изясни, защото Фермина Даса, за разлика от много свои приятелки, беше прекалено горда, за да шпионира мъжа си или да кара някой друг да го прави. Часовете за посещения, които изглеждаха най-подходящи за изневяра, бяха същевременно най-лесни за проверяване, защото доктор Хувенал Урбино имаше стриктни отношения с всеки свой пациент, включително и за хонорарите, като се почне от първото посещение, та чак докато ги изпратеше от този свят с последно прекръстване и едно пожелание за блаженство на душата им.