Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
По боровите иглички бяха останали капки дъжд и мъгла и щом лекият бриз разлюлееше клоните, водата се спускаше надолу. В обграждащата ги тъмнина беше трудно да установят дали около тях има сенки, или виждат само тъмните силуети на дърветата. На два пъти обаче ги видяха; сенките стояха близо до пътеката и нямаше съмнение, че наистина са такива. Отново не тръгнаха след двамата, не помръднаха, стояха неподвижни, сякаш вгледани в нещо, макар да нямаха очи.
— Какво ще правим, ако ни нападнат? — попита Калан с напрежение в гласа.
От здравата й хватка ръката започваше да го боли, така че той разтвори пръстите й и сложи дланта й в своята. Тя я стисна.
— Извинявай — каза му със смутена усмивка.
— Ако ни нападнат, мечът ще ги спре — уверено отвърна той.
— Откъде си толкова сигурен?
— Той възпря онези същества от границата.
Този отговор явно я задоволи — поне Ричард така се надяваше. В гората беше абсолютно тихо, чуваше се само някакво тихо скрибуцане, което той не можеше да разбере откъде идва. Нямаше нито един от обичайните нощни звуци. Вятърът поклащаше клоните край тях, от което сърцето му трепваше.
— Ричард — каза Калан тихо, — не им позволявай да те докоснат. Ако това са хора-сенки, докосването им означава смърт. А пък ако не са, тогава не знаем какво ще се случи. Не бива да допускаме да ни докосват.
Той стисна ръката й успокоително.
Не искаше да се поддава на изкушението да извади меча. Може би бяха твърде много, за да може да се справи, ако магията на меча изобщо действаше срещу хора-сенки. Ако не му оставаше друго, щеше да прибегне към меча, но засега инстинктивно реши да не го прави.
Гората ставаше все по-тъмна. Дърветата се възправяха в мрака като черни колони. Ричард усети погледите на безброй невидими очи, които ги наблюдаваха. Пътеката започваше да прехвърля хълма и той видя отляво да се издигат силуетите на тъмни скали. Чуваше се ромон на вода, падаща върху камък. Тя бълбукаше, капеше и се разпръскваше. Отдясно зееше пропаст. Когато отново се обърнаха назад, видяха на пътеката три сенки, едва забележими. Двамата продължиха напред. Ричард отново чу тихия стържещ звук, идваше откъм гората и от двете им страни. Не му беше познат. По-скоро усети, отколкото видя, че отляво, отдясно и отзад ги заобикаляха сенки. Някои от тях стояха съвсем близо до пътеката, така че нямаше никакво съмнение, че наистина са такива. Пътят беше чист единствено отпред.
— Ричард — прошепна Калан, — не мислиш ли, че е време да извадиш нощния камък? Едва различавам пътеката. — Тя държеше здраво ръката му.
Ричард се поколеба.
— Не ми се ще, докато не стане неизбежно. Страхувам се от онова, което може да стане.
— Какво имаш предвид?
— Ами тези сенки все още не са ни нападнали. Може би защото не ни виждат, заради костите. — Той млъкна за момент. — Но какво ще стане, ако могат да видят светлината на нощния камък?
Калан притеснено прехапа долната си устна. Напрягаха се, за да улучат пътеката, която започна да се извива покрай дървета и канари, камъни и корени, да си проправя път напряко през хълма. Тихият стържещ звук се чуваше по-ясно отвсякъде. Звучеше като… Звучеше като скърцане на нокти по камък, помисли си той.
Отпред на пътеката бяха застанали две сенки, близо една до друга, разделяше ги само пътеката. Калан се притисна плътно до него и задържа дъха си, докато се промъкваха покрай тях. Зарови лице в рамото му, щом се изравниха. Ричард я обви с ръка и я притисна здраво. Знаеше как се чувства. Той също изпитваше ужас. Сърцето му щеше да се пръсне. Струваше му се, че всяка следваща стъпка ги отнася невъзвратимо далеч, че потъват все по-надолу. Огледа се зад себе си, но в тъмнината не можа да види дали сенките все още стоят на пътеката.
Внезапно пред тях изскочи нещо катранено черно. Огромен камък, разцепен на две.
Теснината.
Опряха гърбове в него, вътре в процепа. Беше твърде тъмно, за да могат да виждат пътеката, или пък дали вътре не е пълно със сенки. Нямаше как да преминат през Теснината без светлината на нощния камък; беше прекалено опасно. Една погрешна стъпка в Теснината и бяха мъртви. В тишината стържещият звук се чуваше още по-ясно, навсякъде около тях. Ричард протегна ръка към джоба си и извади кожената кесийка. Развърза я и пусна в дланта си нощния камък.