Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че съвсем скоро ще останем без пукнат грош в хазната.
Сините очи на Сестра Дулсиния заискриха с леден блясък.
— Нямах представа, че сте толкова безсърдечна, Прелате, че сте готова да оставите новопоявилите се на този свят творения на Създателя да гладуват!
— Създателят е дарил майките им с гърди, за да могат да кърмят децата си, а не да изстискват златото на Двореца.
Лицето на Сестра Дулсиния стана виолетово.
— Но мъжете имат неконтролируеми страсти!
Вирна сниши глас, изпълнен със заплаха:
— Единственият път, когато желанията на човек са неконтролируеми, е, когато е застигнат от заклинание. Никоя Сестра не е пращала омайно заклинание към която и да е жена в града. Нима е нужно да ви напомням, че ако някоя Сестра го направи, за нея ще е цяло щастие да бъде изгонена от Двореца, а не обесена? Както ви е известно, това е моралният еквивалент на изнасилването.
Лицето на Дулсиния стана бяло като платно.
— Не съм казала…
Вирна замислено заби поглед в тавана.
— Доколкото си спомням, последният път, когато Сестра беше хваната да хвърля омайно заклинание, беше… кога? Преди петдесет години?
Очите на Сестра Дулсиния търсеха пролука за бягство, но не можеха да намерят.
— Беше послушница, Прелате, а не Сестра.
Вирна не сваляше поглед от нея.
— Спомням си още, че вие участвахте в трибунала.
Дулсиния кимна.
— И гласувахте да бъде обесена. Горката женица, която бе прекарала в Двореца някакви си кратки годинки, а вие гласувахте да бъде осъдена на смърт.
— Такъв е законът, Прелате — каза Дулсиния, без да вдига поглед.
— Това е максимумът, предвиден от закона.
— И други гласуваха като мен.
Вирна кимна.
— Да, така е. Гласовете бяха шест на шест. Прелат Аналина наклони везните със своя глас, който беше за това жената да бъде прогонена от Двореца.
Пронизващите очи на Сестра Дулсиния най-после се вдигнаха.
— Продължавам да твърдя, че беше грешка от нейна страна. Валдора се закле във вечна мъст. Закле се да унищожи Двореца на пророците. Изплю се в лицето на Прелата и се закани един ден да я убие.
Вирна сбърчи чело.
— Винаги съм се чудила, Дулсиния, как стана така, че вие бяхте избрана за член на трибунала.
Сестра Дулсиния преглътна.
— Аз бях нейната възпитателка.
— Нима. Била сте нейната учителка. — Вирна цъкна с език. — И откъде предполагате се е научила младата жена да хвърля омайно заклинание?
Лицето на Сестра Дулсиния изведнъж отново пламна.
— Така и не успяхме да си отговорим със сигурност на този въпрос. Вероятно от майка си. Майките често учат младите чародейки на подобни неща.
— Да, чувала съм това, но не мога да кажа със сигурност. Моята майка не беше родена с дарбата, беше прескочена. А вашата, доколкото си спомням, е била…
— Да, беше. — Сестра Дулсиния целуна безименния си пръст и тихичко нашепна молитва към Създателя — акт на смирение и отдаване, правен често от Сестрите, но почти никога пред други Сестри. — Става късно, Прелате. Не бихме искали да ви задържаме повече.
Вирна се усмихна.
— Да, лека нощ в такъв случай.
Сестра Дулсиния се наведе протоколно.
— Както ми заповядахте, Прелате, утре ще се заема с бременната жена и младия магьосник. След като си изясним нещата със Сестра Лиома.
Вирна повдигна вежда.
— О? Нима Сестра Лиома надвишава по ранг Прелата? Така ли?
— О, не, Прелате — заекна Сестра Дулсиния. — Просто Сестра Лиома иска да й… Просто си помислих, че бихте искали да информирам съветничката си относно действията ви… за да не бъде сварена… неподготвена.
— Сестра Леома е моя съветничка, Сестро, сама ще я уведомя за действията си, ако преценя, че е необходимо.
Кръглото лице на Фийби се въртеше от едната Сестра към другата, безмълвно следвайки хода на разговора.
— Както желаете, Прелате, заповедта ви ще бъде изпълнена — каза Сестра Дулсиния. — Моля да ме извините за… ентусиазма, с който исках да помогна на своя Прелат.
Вирна сви рамене, доколкото можеше — купчината доклади все още бе подпряна на крака й.
— Разбира се, Сестро. Лека нощ.
За щастие двете побързаха да излязат без повече приказки. Мърморейки под носа си, Вирна занесе купа доклади в кабинета си и ги стовари върху писалището си до онези, които все още не беше разгледала. Хвърли поглед на Мили, която усърдно бършеше в ъгъла някакво петно, което едва ли щеше да бъде забелязано от някого в близките неколкостотин години.
В слабо осветения кабинет цареше тишина, чуваше се само търкането на парцала на Мили и тихото мърморене на Прелата. Вирна се наведе над шкафа с книги, близо до мястото, където беше коленичила Мили, и прокара пръст по томовете, без да забелязва изписаните с красиви златни букви заглавия по олющените гръбчета на древните кожени корици.